3
Гръмотевицата заглуши воя на вятъра в такелажа. Корабът подскачаше като полудял. Светкавици танцуваха в небето, заплашвайки всеки момент да ударят мачтата. Дъждът барабанеше по прозореца.
Всяка гръмотевица караше Абигейл да потръпва. Наведе се да вземе възглавницата, която беше паднала на пода. Стисна я и се сви в леглото, когато корабът отново подскочи. Потрепери под вълнения си шал. Ако капитан Сен Клер не беше капитанът, какъвто се хвалеше, че е, щяха да потънат.
Тя коленичи и погледна през прозореца. Въпреки ранния следобеден час небето беше черно. Тя притисна със стон челото си към възглавницата, когато една светкавица се блъсна във водата. Знаеше, че е глупаво да се плаши от бурите. Когато беше дете, леля й прогонваше страха, като я вземаше на ръце и й пееше приспивни песни, докато бурята отминеше. Сега беше сама. Някой глас — чийто и да е глас — би могъл да заглуши воя, долитащ отвън. Когато чу вратата на каюткомпанията да се отваря, тя скочи. Необходима й беше цялата сила на волята, за да не се хвърли в ръцете на капитан Сен Клер.
Той я дари само с един разсеян поглед, нахлувайки в каютата на баща й. Абигейл го последва и когато отново ахна при следващата гръмотевица, капитанът погледна към нея.
— Надявам се посивялата ви физиономия да не е сигнал, че ви хваща морска болест, когато морето се поразвълнува — каза той.
— Не, никаква морска болест. Заради бурята е.
Ровейки сред картите, той се обърна.
— Плашите се от гръмове и светкавици? — Усмихна се, преди да пресече каюткомпанията. И подхвърли през рамо: — Да се надяваме, че ще ни се размине само с тази шумотевица. Но ако ни хване окото на бурята, ще има вече от какво да се тревожим.
Дъждът заблъска по вратата, която той затвори след себе си. Тя се сви край масата и седя там, докато лампата, окачена на една кука, замига и угасна.
Вратата се отвори с трясък. В каюткомпанията нахлу, един мъж.
— Тук ли е капитанът? — извика той.
— Не.
Тя преглътна с усилие, когато го разпозна. Журдан! Той се ухили зловещо, тръгвайки към нея. Вятърът виеше зад отворената врата, но сърцето й бумтеше по-силно от него.
— Капитан Сен Клер е горе на палубата — каза тя, отстъпвайки назад към каютата си. — Ако съобщението ви е спешно…
— Съобщението може да почака. — Гласът му беше дрезгав от похот. — Длъжница си ми заради мъмренето, което получих от капитан Сен Клер.
— Мъмрене ли?
— Заради лъжите, които си му наговорила. — Стисна я за ръката. Когато тя изпищя, той се усмихна. — Викай колкото си искаш, жено. Никой няма да те чуе, само аз.
Абигейл грабна една бутилка вино от шкафа и я стовари по главата му. Той падна на едно коляно, но посегна към полата й.
Тя се спусна към вратата на каютата си. Журдан се изправи, олюлявайки се, и й препречи пътя. Тя се втурна на другата страна, борейки се с пода, който се извиваше като жив под краката й. Той я последва. Тя блъсна пейката към него. Французинът тупна на пода. Ужасната му гримаса накара сърцето й да примре от страх. Той се хвърли към нея.
Абигейл политна с вик към отворената врата зад гърба й. Вятърът замота полите й и дивият му вой засвири из въжетата. Солени пръски опариха лицето й. Тя вдигна ръка да прикрие устата и носа си, вкопчена с всички сили във вратата.
Журдан посегна към нея. Тя се опита да го отблъсне. Извика, когато политна и падна на палубата. Висока вълна се стовари върху нея. Мъчейки се да се изправи, тя се плъзна по мократа палуба, която се виеше и разтягаше също като Денди. Корабът пропадна в дълбока дупка. Тя се вкопчи в парапета. Очите й се разшириха, когато видя как отсрещният парапет потъва под водата. Метна поглед през рамо и се взря с ужас в черната планина, която всеки миг щеше да се срути върху „Република“.
Клекна и притисна лице към парапета, когато водата се стовари върху й. Тогава корабът се изправи. Щеше ли капитан Сен Клер да преведе „Република“ през този ад? Трябваше на всяка цена да стигне долу, преди да бъде пометена.
Прикрила лице с шала си, Абигейл изтича към най-близкия люк. Ритна капака, но не можа да го отвори. Трябваше да се върне. Ако Журдан още е там… Водата я обля и я накара да се отпусне на колене. Трябваше да се върне.
Направи една крачка и извика, изгубвайки равновесие. Вълните я сграбчиха със сивите си лапи. Ако водата я отнесе през борда, никога няма да я намерят.
Надигна се и се хвърли към мачтата. Вятърът подмяташе едно въже. Абигейл се опита да го хване, но то й се изплъзна. Притисна лице към мачтата, когато една вълна се разби над кораба. Викът й се изгуби в рева на водата. Стисна мачтата с все сила. Когато водата се оттече през шпигатите, тя се опита да си поеме дъх.