Цял ден „Република“ дрейфуваше по вълните. Бурята беше повредила руля. Поне така й каза Доминик, но тя подозираше, че хората на баща й имат пръст в това. Не беше сигурна как точно, но нещо в начина, по който Куки отклоняваше въпросите й я предупреждаваше, че е близо до истината.
Щом тя знаеше това, значи го знаеше и Доминик. Той я беше излъгал. За да я успокои? Едва ли. Тя направи гримаса. По скоро не му се щеше тя да споделя мненията му със своя екипаж.
„Не че ще ме питат“, измърмори тя, отпускайки се на възглавницата. Когато беше излязла на палубата, за да види как върви поправката на руля, я посрещнаха с недоволно ръмжене и ругатни. Искаше да напомни на хората на баща си, че Доминик Сен Клер е и неин враг, но се съмняваше, че изобщо ще я изслушат. Откакто Доминик беше сложил друг на мястото на Журдан като първи помощник, дори Куки я гледаше с недоверие.
Къде се беше дянал Денди? Искаше й се котето й да дойде и да се свие до нея. Тогава нямаше да бъде толкова самотна, с този безкраен и болезнен страх.
Когато вратата се отвори, Абигейл обърна гръб на прозореца и седна в леглото. Зави се с одеялото чак до брадичката, докато Доминик облягаше рамо на рамката на вратата.
— Спяхте ли? — запита той.
— Не.
Видя го да протяга към нея една тенекиена чаша.
— Вечерната ви порция вода.
Тя погледна и видя, че водата едва покрива дъното на чашата. Въздъхна. Почувства солен вкус на устните си, когато се опита да ги овлажни. Водата не стигаше, за да утоли жаждата й, но тя надигна чашата и я изпи, наслаждавайки се на всяка капка.
— Благодаря — изрече, като му връщаше чашата.
Той приседна на масата.
— Утре може да нямаме достатъчно дори за вечерната порция.
— Не може да сме далече от Франция.
— Ветровете са променливи и ненадеждни.
— Може да са се уморили след бурята.
Той се усмихна.
— Иска ми се и другите от екипажа да имаха вашето чувство за хумор, Абигейл.
— Имам привилегията да не съм принудена да работя цял ден под слънцето. — Тя се взря в чашата, за да избегне тъмните пламъчета в очите му. — Може никак да не ми е до шегички, ако трябва да понасям това, което те понасят.
— Значи тази е причината да си стоите в стаята след бурята?
— Да.
Това беше лъжа. Не искаше да излезе на палубата и да види как екипажът на баща й я гледа с омраза, нараснала още повече след бурята. Някой сигурно беше видял, дори сред силните пориви на вятъра, как Доминик я беше целунал при мачтата. Тази единствена целувка беше я дамгосала като негова любовница, като жена, предала баща си и страната си заради неговото докосване. Само ако знаеха, че тази целувка не беше единствената…
— Смятам, че трябва да се отбием на Нормандските острови за вода, преди да продължим към Франция — каза Доминик, прекъсвайки нерадостните й мисли.
— Но тези острови не са ли британски?
Усмивката му стана многозначителна.
— Имам начин да заблудя дори най-хитрите началници на пристанища.
— Сигурна съм. — Тя придърпа одеялото от долния край на леглото. — Желая ви лека нощ, капитане.
— Мисля, че щяхте да ме наричате Доминик.
Абигейл се намръщи.
— Името, с което искам да ви нарека, не е прилично да бъде изречено от дама.
Доминик се засмя, но не с нахалния смях, който беше чувала от него от момента, когато бе пленил кораба им, а с искрена веселост.
— Най-накрая ще видя истинската Абигейл. Бях сигурен, че у вас има нещо повече от една пуританка, дъщеря на предател.
— Нямате доказателства, че баща ми е предател.
— Сега говорите като неговите хора. Не виждат истината, докато не им я навреш в очите.
— Може би защото не им е ясно защо нападнахте кораба ни.
Той пак се засмя.
— Слаб аргумент, когато вече знаете какъв товар носи този кораб.
Влезе в каютата й и затвори вратата зад себе си.
— Доминик, смятах да си легна да спя.
— Наистина ли?
Абигейл пое дълбоко дъх, за да забави биенето на сърцето си, и се вгледа в очите му, а когато той прекоси каютата, тя се изправи.
— За какво искате да говорите с мене сега?
— Мисля, че е очевидно, скъпа.
При този дрезгаво прошепнат отговор едрите му длани я обхванаха и я притиснаха към широките му гърди. Когато се наведе към нея, каютата се изпълни с дъх на ром. Пиян ли беше или просто луд? Не можеше да е пиян. На кораба почти нямаше какво да се пие.
— Спрете! — извика тя.
— Скъпа, още не сме започнали.
Устните му покриха нейните с целувка, дива като морето. Но тя нямаше да се подчини нито на него, нито на тялото си, което копнееше за допира му! Извърна лице, когато ръцете му, се плъзнаха по гърба й, докато той галеше извивката на шията й с нежни облизвания.