Той се усмихна.
— Достатъчно разумни са да не ми дадат шанс да им изтръгна лъжливите сърца, преди да умра.
— А помислили ли сте, че аз може да сметна за разумно да рискувам живота си, за да освободя света от вас?
Той взе парче хляб и й го поднесе. Тя не му обърна внимание. Той сви рамене и отхапа от хляба.
— Не, защото как ще задоволите желанието си за мъст, ако сте мъртва.
Абигейл се взря в него. Не трябваше да забравя, дори за миг, че този мъж властва над всички тях.
Когато тя не отговори, капитан Сен Клер каза:
— Франция ще ви хареса. Подозирам, че никога не сте виждали такова нещо като Париж. — Ръката му покри нейната, приковавайки я към масата. Когато тя го погледна, без да знае дали да повярва на усмивката му, той вдигна чашата с другата си ръка. Отпи и продължи: — Ако искате, мога да ви разведа из града, докато чакаме присъдата на баща ви и продадем с печалба товара.
Тя дръпна ръката си, но не сведе очи.
— Печалба? Задържали сте погрешен кораб, ако смятате, че ще получите сандък злато заради труда си.
— Очаквам да продам оръжията с огромна печалба.
— Оръжия? — Тя се изсмя ледено. — Капитан Сен Клер, ужасно грешите. Ние превозваме храни.
— Кой яде барут?
— Никой, но аз видях какво се товари в трюмовете.
— Наистина? — Той се изсмя и стана. — Вие сте едно очарователно и невинно създание. Елате с мене.
— Капитане, аз…
Любезността изчезна от гласа му.
— Казах, елате с мене.
— Искам да знам защо.
— Мадмоазел Фицджералд, след като отказахте да отговорите на въпросите ми, защо очаквате аз да отговоря на вашите?
Признавайки с неохота правотата на думите му, тя не каза нищо, докато той откачваше лампата от тавана и отваряше вратата пред нея. Предложи й ръката си. Тя погледна невярващо първо към нея, после към лицето му. Толкова емоции пробягваха в очите му. Тя не знаеше кога е в по-голяма опасност — дали, когато той я предизвиква или когато я гледа така дръзко.
Пръстите й докоснаха кадифения му ръкав. Твърдите мускули предупреждаваха, че силата му не е привидна. Когато той я привлече към себе си, тя се дръпна. С усмивка той отново взе ръката й и я положи върху своята.
— Не хапя, мадмоазел Фицджералд — прошепна той. — Освен ако не поискате да го направя.
Горещина обля лицето й и той се засмя. Само ако това й лице не издаваше всяка нейна мисъл…
Абигейл видя как я гледаха мъжете, докато прекосяваше палубата заедно с капитан Сен Клер. Сред хората на баща й се надигаше недоволно ръмжене. Те трябваше да разберат, че тя не е предателка, заговорничеща с неприятеля. Но пред нея не се очертаваше никакъв избор. Беше затворничка на капитан Сен Клер.
Капитанът я заведе при трюмовете, където баща й и бе забранил да влиза. Беше я предупредил, че вътре е влажно и има плъхове, освен това е и тъмно. Стомахът й се сви.
Капитан Сен Клер спря и извади връзка ключове от джоба си.
— От баща ви.
— Татко ви е дал ключовете?
— Знаеше, че това е единственият начин да удържа екипажа си да не разбие всички врати. Макар шансът му да си възвърне кораба да е нищожен, все пак не искаше той да бъде опустошен. Жалко, че не се погрижи по същия начин и за дъщеря си.
Абигейл се опита да потисне трепването. Не биваше да го оставя да трови ума й с лъжи. Но защо татко ме остави тук с тези пирати? Умът й не можеше да прогони тази дяволска мисъл.
— Баща ми знае, че може да разчита на мене да се погрижа за себе си. Не съм дете.
— Забелязах това. — Усмивката му беше студена като зимата в Масачузетс. — Просто ми е странно, че един човек… — Ключалката щракна и вратата се отвори. — Това ще ви помогне да разберете интереса ни към този кораб.
Лъч светлина проникна в мрака и когато Абигейл видя сандъците и обкованите с желязо бъчви, очите й се разшириха в неверие.
— Всичко това е лъжа! Къде са балите, които видях в доковете в Ню Бедфорд?
Капитан Сен Клер я побутна настрана. Тя понечи да протестира, но го видя, че държи в ръка един лост.
— Знаех, че няма да повярвате, докато сама не си напъхате очарователното носле във всеки ъгъл — изрече той през стиснатите си зъби, докато отваряше капака. Един пирон отскочи във въздуха и капакът се повдигна. — Вижте!
Абигейл надникна в сандъка. По ръцете й полепна смазка и тя безпомощно се взря в пушките, плувнали в мазнина, която ги предпазваше от ръждата. Когато капитан Сен Клер вдигна лампата, тя видя думата „барут“ изписана на бъчвите.
— Войната между Франция и Англия трае вече много години — каза той. — Дори Англия може да има нужда от повече оръжия, отколкото произвежда, така че нейното правителство на драго сърце би купило още оръжие.