Тя трябваше да го разпита за оръжията в трюма. Трябваше да го пита защо екипажът се беше предал, вместо да потопи кораба, както чичо й, когато го атакували. И най-вече трябваше да узнае защо баща й я беше оставил тук като затворничка на капитан Сен Клер.
Когато очите й свикнаха в тъмнината в помещението, тя различи пред себе си няколко мъже. Един от тях, слаб и кокалест, пристъпи напред. Тя се направи, че не го е видяла. Единственото, което навярно беше по-отвратително от капитан Сен Клер, беше неговият екипаж.
Мъжът протегна ръка и й препречи пътя.
— Ела насам — изрече той със силен френски акцент. — Ела по-близичко да споделиш с нас това, което споделяш с капитана.
— Ти си луд! — извика тя, но си пожела да не се беше обаждала, защото мъжете се приближиха още повече.
— Говоря делово. — Приятелите му се изсмяха. — Наградата ни за залавянето на онова корито ще е доста голяма. Защо да не си спечелиш малко злато, вместо да се даваш на капитана за нищо?
Тя се опита да се изплъзне.
— Оставете ме!
— Журдан! — извика един от мъжете. Тя не можа да разбере останалото.
Очите й се разшириха. Това ли беше първият помощник на капитан Сен Клер? Човекът, който се предполагаше, че трябва да я пази от похотливия екипаж?
Журдан изруга, когато още един вик отекна в коридора. Тя позна гласа. Капитан Сен Клер! Отвори уста да отговори, но когато другите хукнаха да изпълнят заповедта, Журдан изсъска:
— Само кажи на капитана и умираш!
Абигейл облегна глава на стената и потрепери. Една ръка докосна нейната. Тя се обърна и изпищя.
— Аз съм, момиче.
Лицето на Куки беше изкривено от ярост.
— Те се опитаха…
— Да те изплашат, но ти си Фицджералд. Няма да им се оставиш да ти вземат страха.
— Ще се опитам да бъда смела — прошепна тя.
— Добре. Ела с мене.
И той я поведе към камбуза.
Горещината от печката беше примамлива, но Абигейл не забелязваше нищо, продължавайки да трепери от страх. Куки я настани да седне на най-близката бъчва.
— Не трябва да идваш тук сама, момиче. — Взе чаша от лавицата и отвори една манерка. Напълни чашата и я поднесе към устните й. — Пийни.
Пламък се спусна по гърлото й с глътката ром. Сълзи замъглиха очите й, тя се задави и се закашля. Притисна ръце към гърдите си и се опита да се пребори. Куки я потупа по гърба.
— Благодаря — хлъцна тя. — Ако това е точната дума.
— Няма нищо по-добро от рома, за да реши проблемите.
— Бързо, да, разбира се. — Тя подпря глава на неравната стена. Загледа се в мръсния таван. — Може би трябва да си прережем гърлата и край на всичко. Ако френският палач не ни докопа, ще е само защото тези пирати ще са ни изтрепали.
Куки отпи здрава глътка ром и млясна.
— Не си вярваш, нали?
— Не знам на какво да вярвам вече. — Тя се наведе напред и зашепна: — Куки, в трюма има оръжия.
— Баща ти не е нарушил никакви закони.
— Сигурен ли си? Можеш ли да го повториш под клетва?
— Абигейл!
— Куки, знам, че ще направиш всичко за баща ми. — Дори да излъжеш, помисли тя, но не можа да го изрече.
— Да — каза той кратко, загледан в чашата си. — Но за какво ще му послужи? Тия проклети французи няма да повярват на един почтен американски моряк.
Тя хвана ръката му.
— Но защо са тези оръжия в трюма? На кого е смятал да ги продаде баща ми?
— Ако не знаеш нищо, Абигейл, оня френски негодник няма да може да ти го измъкне.
— Куки! Единственият, който споделя леглото ми, е Денди!
Набръчканото му лице грейна в усмивка.
— Много се радвам да го чуя. Ако баща ти научи, че си спала с тоя французин, ще се вбеси.
— Стига да го е грижа…
Тя отмести поглед. Не можеше да позволи на капитан Сен Клер да опетни мислите й с лъжа. Но защо баща й я беше оставил на „Република“? Това не можеше да разбере тя. Никак. Ама никак.
— Грижа го е — възрази Куки.
— Но той ме остави тук!
— Трябва да си е имал причина.
— Каква може да е?
Куки я хвана за ръцете.
— Няма да разберем, докато не го попитаме. Върни се в стаята си и стой там.
— Докато стигнем Кале?
— Там ли ще ни водят?
— Не знаеше ли?
Той се усмихна.
— Сега знам, Абигейл, ще знаят и останалите момчета. — Положи съсухрените си ръце на раменете й и добави: — Ако искаш да помогнеш, а знам, че искаш, слушай добре какво говори тоя френски капитан. Всичко, което мислиш, че може да ни е полезно, ми го съобщавай.
— Ще дойда веднага…
— Не! — Той сниши глас. — Не идвай пак тука. Ще намеря начин да говоря с тебе. Но добре го слушай, Абигейл. Това, което научиш, може да е спасението ни. — Готвачът стисна устни. — Единственото ни спасение.