Главата не се виждала никъде, а по зловещата рана личало, че не била отсечена, а откъсната! Кървавата следа водела от стаята към верандата, където капаците зеели разбити. Тримата мъже проследили дирята, а тя се точела към градината — през пясък и туфи трева, покрай обраслото с ириси езерце, под дебелите сенки на кедъра и бамбука. Внезапно зад един завой мъжете се озовали лице в лице с кошмарно видение, което пищяло като прилеп — това била отдавна погребаната съпруга на самурая. Видението стояло изправено в цял ръст пред гроба си, в едната ръка със звънчето, а в другата — с кървящата глава…
За миг и тримата онемели от ужас. После единият оръженосец, изричайки будистка молитва, съсякъл с меча си жената. Тя мигом се разпаднала върху гроба — празна купчина дрипи от погребални одежди, кости и коса, а звънчето се изтърколило със звън настрани. Само безплътната дясна ръка продължавала да се гърчи и вие, а пръстите й стискали кървящата глава и я дърпали и разкъсвали подобно щипките на жълт рак, които късат и разкъсват паднал на земята плод…
— Зловеща история — споделих на приятеля си, който ми я разказа. — Отмъщението на мъртвата, ако изобщо е било необходимо, е трябвало да сполети мъжа.
— Така мислят мъжете — отвърна той. — Ала една жена чувства нещата по-иначе…
Той беше прав.