— Няма раздвоение. Смъртта не е обратното на живота, скръбта не е обратното на радостта, творението не е противопоставимо на разрушението. Хаосът е част от Абсолютния порядък на Вселената, Хаосът е просто неорганизиран Ред, както Редът е само организиран Хаос.
Ако искаш да идеш долу, просто слизай, ако целта ти е да идеш горе, просто се качвай, въпреки че всичко и ЕДНО и „долу“ не е обратното на „горе“.
Гарванът кимна одобрително и каза:
— Сградата си е такава. Светът си е просто такъв. Няма от какво да се плашиш. Нормалността не се измерва с метри и килограми.
— И все пак — попитах аз — сградата е строена към началото на века от някакъв австрийски архитект, не от самия Създател на Вселената, нали?
— Без Него не е станало нищо от това, което е станало. — каза птицата, след което изграчи бодро и отлетя.
— Изкачих се обратно на шестия етаж. Поизтупах от праха и паяжините единственото си сако. Без колебание направих ляв завой, след това десен и пак два пъти ляв. Намерих своя пънкар. Той си стоеше все така усмихнат и спокоен, както си го спомнях. Залязващото слънце хвърляше огнени отблясъци върху пожълтелите му зъби. Изгряващата луна се отразяваше в огромните му зеници.
— Става късно, — казах му. — Охраната на Университета по това време заключва цялото централно крило и е добре да си вървим, ако не искаме на останем тук до сутринта. Тъй че тръгвай след мен. Знам пътя надолу.
— Ама, аз драскам с черен маркер по стените … — отвърна ми леко смутен той.
— Нищо. Хората вършат къде-къде по тъпи неща. Тръгвай!
Тръгнахме надолу. По-точно — към изхода.