notes
1
2
3
ЗА МОИТЕ КНИГИ
BO YIN RA1 (Бо Йин Ра)
Че по всяко време е имало хора, които с направо достойна за учудване увереност в себе си и в непогрешимостта на своите възгледи са правили фанатични опити да натрапват въображаеми “истини” на другите, - че никога не са липсвали жадни за власт люде, спекулиращи с наивното лековерие на благочестивите души, - това е известно на всички, които познават копнежа на човечеството да прелети над стените, оставащи непреодолими за физически сетивното познание.
Но това не бива да ни пречи да подлагаме отново и отново на проверка всяка вест за човешки опит, придобит в свръхземните сфери, защото ако на хиляда заблуждения -на хиляда прояви на чисто тщеславие - се падаше макар и едно-единствено прозрение в надземносетивната Действителност, усилията ни пак биха се оказали богато възнаградени.
Намирам се в не дотам завидното положение на човек, принуден да настоява за подобна внимателна проверка на своите собствени свидетелства.
В случая става дума не за някакъв “светоглед”, а за съобщаване на моя опит, който може да намери място във всеки вид религиозни убеждения, стига да не се отрича a priori възможността за опит в свръхземните сфери.
Познавам много добре основателните причини за проявяване на скептицизъм спрямо заявената от мен възможност за придобиване на подобен опит, така че не оспорвам никому правото да приеме дадените в моите книги съобщения за носещата всички нас духовна Действителност на първо време с крайна предпазливост и известни съмнения.
Но и аз на свой ред имам правото да очаквам, че свидетелствата за моя духовен опит няма да бъдат необмислено причислени към определена категория човешки изявления, която за мен е поне толкова пагубна и недостойна за доверие, колкото и за най-закоравелия скептик сред моите читатели.
Трябва освен това да подчертая, че във всичките ми книги следва да се прави винаги разграничение между два коренно отличаващи се помежду си комплекса от съобщения: - към първия се отнася онова, което ми се е разкрило като достъпен за всички опит, макар обхватът и дълбочината на възможния опит да зависят винаги от индивидуалните качества, - а към другия спадат съобщенията относно опит, придобит по особен, достъпен единствено за мене път, доколкото такива сведения е възможно и необходимо да бъдат давани.
В книгите си говоря само за неща, които съм преживял от собствен опит.
Тъкмо затова се налагаше понякога да свидетелствам и за вида и характера на тези свои преживявания.
Ала както в трудовете, да речем, на един ботаник на първо място естествено стоят не личните преживявания на изследователя по местата, които са му предоставили изучавания материал, а обогатяването на съответния клон от науката, така и аз бих желал всичко свързано с индивидуални, недостъпни за всекиго преживявания в моите книги да бъде разглеждано само като допълнително пояснение и държа читателите ми да усвоят онова, което е насочено към укрепване на способността им да придобият собствен опит в най-съкровеното лоно на човешкото битие.
Всеки, който е съпреживял веднъж вътрешно моя начин на изложение и остави след това думите и сричките да проникнат в душата му, ще почерпи от собствените си най-съкровени дълбини онова, което му е нужно.
Но читателят би допуснал най-голяма грешка, ако насочи интереса си лично към мен като приносител на така засвидетелстваното, вместо да се съсредоточи върху самото свидетелство!
Налага се най-настойчиво да се противопоставя тук и на всеки опит да се основе някакво ново “духовно движение” или нов вид религия.
Човечеството в наши дни разполага с достатъчно богат избор от религиозни общности и всеки може да избере съобразно със своята душевност формите, удовлетворяващи потребността му от преклонение пред Божественото.
Съвсем не се нуждаем от “нова религия”, а още по-малко от създаване на нови секти!
Изпитваме, напротив, насъщна нужда от пробуждане на живите духовни сили, които земният човек и днес още може да намери в себе си, така както са ги намирали в себе си и нашите предци, събирали се като първи вярващи около хилядолетните вече религиозни символи.
Онова, което на мнозина в наши дни изглежда “остаряло” и “отживяло времето си”, е все още едва в началото на своето реално духовно проявление и ако сегашното поколение възприема древното наследство като “несъответстващо” вече на днешното време, то има право само дотолкова, доколкото му липсва мерило за висотата и дълбочината на скритата истина, която би могло да открие в традиционните си религиозни символи, ако вярващите не настояваха да се вярва на думите там, където всяка “дума” може да бъде “разбрана” само като символ. . .