Това обаче не изключва възможността всеки получател на моите съобщения да преведе тези наименования на по-близък нему или по-предпочитан от него език, независимо дали ще подбере съответните думи от понятийното богатство на традиционната за него религия, или ще си създаде свои собствени названия.
Важното е да почувства духовната Действителност, означавана чрез избраните от мен наименования.
Който иска да се придържа към определена религиозна терминология, той е без съмнение в правото си да каже, че свидетелствам всъщност за “душеспасителни факти ”, - аз обаче познавам тези “душеспасителни факти” не само като еДнократно настъпило събитие, а като непрекъснат процес.
Добре съзнавам, че не навсякъде в своите свидетелства и не по всяко време на тяхното записване ми се е удавало да постигна същата яснота и еднозначност на изказа, но няма съмнение, че читателят, който се интересува единствено от истината, съдържаща се в казаното от мен, бързо ще прозре в какъв смисъл очаквам да бъдат разбрани думите ми.
Словесният израз е въпрос на земночовешко усъвършенстване, а и доколкото моите свидетелства се отнасят до постигаеми единствено по вътрешен, духовен път неща, те едва ли могат да бъдат изложени по подобаващ начин с думи.
За мен е не “потребност”, а неотменим дълг да споделя духовно преживяното със своите ближни и трябва да призная, че от самото начало изпълнението на този дълг не ми беше никак лесно.
Моят дълг обаче се изчерпва с написването на текстовете и аз с готовност предоставям на една духовна намеса от по-висш порядък да посее предложеното семе в подходяща почва, за да даде то живи плодове навред, където това е възможно.
Радвам се наистина, когато виждам вече как покълват немалко семена, но тази радост се проявява в мен само като съпреживяване на духовни процеси, на които ми бе дадено да служа тук, на земята.
Винаги обаче изпитвам тягостно чувство от добронамерените уверения на някои читатели, че нищо вече не можело да ги отклони от онова, което са получили чрез мен.
В този думи долавям обет за вярност, какъвто нито очаквам, нито мога да одобря, понеже всеки, който действително е разбрал какво има за цел да му даде възвестяваното от мен, знае, че трябва да остане верен единствено на себе си, за да бъде занапред предпазен от всяка заблуда и да намери сигурно убежище в своя жив Бог.
Съдържащите се в моите книги свидетелства трябва да се приемат не “на вяра”, а трезво и по същество, защото само така те могат да доведат до пробуждане на собственото най-съкровено преживяване.
Аз не съм “пророк”, който има нужда от “вярващи”, нито поборник, който си търси “последователи”, - а само посредник на духовни прозрения във вечната Родина на човека.
Ако някой е готов да се довери на моето водачество, него аз ще поведа не към мен, а по пътя към собствената му най-съкровена, вечна Основа на Живота, която изживявам по всяко време от собствен опит, защото съм осъзнал самия себе си в нея.
Нека читателят на моите книги не се смущава от необичайното в тези свидетелства, докато с помощта на дадените му указания не стигне сам до прозрение във вечната си природа и с това - до сигурност в собствената си съдна способност.
Тогава моите думи ще бъдат само потвърждение на преживяното от самия него!
BO YIN RA - УЧИТЕЛ ОТ НАШЕТО ВРЕМЕ
Кой е Bo Yin Ra? Зад трите срички стои съвсем незагадъчната фигура на родения през 1876 г. и починал през 1943 г. германски художник и Учител на мъдрост Йозеф Антон Шнайдерфранкен. Ориенталски звучащото наименование не е псевдоним, а “духовно” име, което авторът е получил пълното право да носи след едно автентично посвещение. Той не съчинява, а само предава и оформя онази винаги актуална мъдрост “по чина Мелхиседеков” (Бит. 14:18), която може да посочи пътя към божествената Прасветлина. Тя се опитва да осветли от различни гледни точки на съвременния човек структурата на същинската извечна Действителност (с други думи, истината на божественото Прабитие), до която авторът сам е имал достъп и която е познавал от собствен опит. Лишените от догматичност книги на Bo Yin Ra са “религия сами по себе си” и не влизат в никакво противоречие с вечната, съкровена същност на християнството - напротив, те за първи път правят по един поразително убедителен начин разбираема появата на Йехошуа (Иисус). И за живота на всекидневието те ни предлагат реална смелост и помощ, за да намерим, въпреки всички трудности, собствения си път към живото Битие.