Когато стигнах до ниската вратичка в декоративната ограда, вече бяха привлякъл известно внимание. Двама мъже, които по някакъв необясним начин си приличаха, бръкнаха под шезлонгите си, извадиха пистолети и ги оставиха на масичките пред себе си, така че да се виждат. Две от платените красавици се вторачиха в мен и си прошепнаха нещо.
Тогава го видях.
Джони Виналди бе остарял по най-добрия начин — едва забележимо. Беше висок все същите метър и седемдесет и пет и имаше все същото слабо, жилаво като бич тяло. Златната верижка на врата му падаше красиво върху загорелите му гърди. Очите му бяха малки, черни и твърди. Той стана, загърна се в снежнобелия си халат и ми направи приканващ жест с ръка. Идеалният мъж, стегнат и очарователен. Страшно ми се прииска да го убия тук и веднага.
Отворих вратичката и стъпих на плочките около басейна. Две момичета все още си играеха на конче в плиткото, но почти всички останали гледаха към мен. Не можех да ги обвиня. Чувствах, че имам нужда да бъда наблюдаван.
Спрях на три крачки пред него. Погледна ме леко повдигнал едната си вежда. Пауза, през която се чуваше пляскането на водата в басейна. Имаше много неща, с които бих искал да наруша спокойствието — пукот от изстрели например, — но знаех, че нищо подобно няма да се случи. По-точно казано, надявах се да не се случи, защото нямах пистолет.
— Лейтенант Рендал — проговори той накрая. — Каква приятна изненада.
— Надявам се да не е така — изгледах го аз. — И не приемам „лейтенант“ като комплимент.
— Опитвам се да бъда официален — поясни той и леко наклони глава. — Обикновен знак на уважение.
— Глупости.
— Точно така — усмихна се той. — Е, както можете сам да се убедите, не-лейтенант Рендал, аз и моите приятели се опитваме да отдъхнем в тези трудни времена и да прекараме една приятна вечер край басейна. Да пийнем по глътка вино и може би да си отворим по някоя язва, за да дадем шанс на милите доктори да припечелят и те нещо. Понеже не изглеждате подходящо облечен, за да се присъедините към нас, кажете ми какво ви вълнува и го направете бързо, защото имам усещането, че то няма много да ме заинтересува.
— Мал Рейнолдс.
Виналди се намръщи. Или се опитваше да си спомни, или искаше да изглежда, че се опитва.
— Бившият ти партньор — изостави той официалния си тон. — И какво? Чувал съм, че продължава да живее навън при Портала, да върви към дъгата и да се вълнува от мъртви жени със съмнителна репутация.
— Мъртъв е.
— Е, не изпитвам злорадство да го чуя. Както знаеш, не храня лоши чувства към полицаите, когато те не ми пречат да си върша бизнеса, а сержант Рейнолдс беше толкова вглъбен в мъртвите, че не му оставаше време да създава проблеми на живите.
— Опитвал се е — възразих аз. — И двамата се опитвахме. Но ти успя да ме изхвърлиш през борда навреме.
— Аз, разбира се, нямам и най-малка представа за какво говориш.
Не можех да го докажа, но знаех, че той прекрасно разбира за какво му говоря, и ако не ми бяха прибрали пистолета, в този миг главата му щеше да бъде пръсната по жълтите му стени. Сигурно тази мисъл бе избила на лицето ми, защото едно от момчетата край басейна стана. Не се приближи, но ми даде да разбера, че следи с остър интерес развитието на разговора. Беше по-строен от останалите, стойката му беше заплашителна, а лицето му — познато.
— Джаз Гарсия, нали? — намигнах му аз, — Не ми казвай, че си спрял да мушкаш невръстни момиченца… или сега вече Джони ти ги доставя? — Една от жените в басейна погледна към нас. Не изглеждаше непълнолетна, но вероятно бе смаяна от мисълта, че е обслужвала изнасилвач. А може би бърках. Може би точно тази мисъл я възбуждаше допълнително. Чувствах се малък, глупав и наивен за тези мисли, но най-вече заради факта, че се намирах тук. Гарсия се озъби, но Виналди вдигна ръка и той остана на мястото си като добро момче.
— Господин Рендал отсъстваше — каза той с мек тон, все така леко наклонил глава на една страна. — Личи си, че е бил в лоша компания и е забравил, че сред нормалните хора е прието да се говори любезно. — Обърна се право срещу мен. — Нищо не знам за смъртта на Рейнолдс. Ако си дошъл да говориш за това, значи ми губиш времето повече, отколкото се опасявах.
— Някой го е премахнал. В началото реших, че е станало по грешка и че убийците са го сбъркали с мен.
Виналди сърдечно се засмя.