Тактиката ми, изглежда, се оказа правилна. Когато пак се обърнах, Жуаджи беше концентрирал цялото си внимание върху моята особа. В думите, които отрони, се долавяше съвсем определено съжаление.
— Това е моят дом. И той ми липсва всяка секунда, човече. И короните вече не помагат.
Едва сега разбрах, че този не само е пълно куку, но и че няма да ни каже нищо, дори да издялкаме тялото му до последната кост. Всеки, на когото Междината му липсва, окончателно се е сбогувал с човешкото в себе си.
Протегнах ръка и леко завъртях главата на Жуаджи, за да видя входната рана на куршума. Дупката беше в кожата и в костта, но не по-дълбоко от това. Вероятно бе започнала да заздравява веднага. Освен това знаех със сигурност, че е бил в несвяст само за кратко, след като е могъл да избяга преди идването на полицията.
— Виждаш ли това? — Показах я на Виналди. Той кимна и видях в очите му мъничко страх, както впрочем и в очите на Хауи. От друга страна… в този момент раната ми изглеждаше по-зле от онова, което бях видял преди малко, когато в нея се бе образувала онази малка капка лимфна течност или гной! Оздравителният процес бе обърнал посоката на своя ход.
Реших да опитам още веднъж.
— Май няма да отговориш на въпросите ми, а?
— Умен пич си — изграчи той.
— Окей, тогава ще направим друго. Смених решението си: засега няма да те хвърляме в шахтата, защото така ще ти отнемем шанса да размислиш и да проговориш. Хауи ще те прибере и ще оставим някой да те наблюдава. Но умната! Само да се покажеш недружелюбен макар и за миг и той ще ти отреже краката. Виждам, че ти минава като на куче, приятелю, но предполагам, че без крака дори на теб ще ти бъде малко трудно да се правиш, че нищо ти няма. — Наблюдавах го внимателно и добавих, без да откъсвам поглед от лицето му: — Особено без дрога…
Леко трепване. Достатъчно за мен.
Изправих се и кимнах на Хауи.
— Кажи на Поли да го хвърли вътре — далеч от всякаква храна — и да седне на гърдите му. И да има трион подръка — не се шегувам за краката. И най-важното — да не го слуша.
— Поли е мъртъв — въздъхна Хауи.
— Съжалявам…
Хауи разсеяно кимна.
— Е, няма нищо. Може да го направи и Дат. Според мен даже ще му е приятно да го начука на тоя дрисльо. А какво да правим с този боклук?
Той посочи към масата. Междувременно се беше откачил и другият крак на птицата, а цялата ѝ задна част се бе вдлъбнала по неописуем начин. Виналди също погледна натам. Точно когато бях решил, че нещото, каквото и да бе то, е мъртво, главата на птицата рязко се дръпна, откъсвайки със себе си цялата предна половина. Използвайки рудиментарните чуканчета на крилете за гребла, тя се опита да изпълзи по плота на масата като влачеше вътрешностите си, оставяйки следа от смъкната кожа и козина.
— Събери остатъците и ги изгори — наредих аз. — Да горят, докато станат на пепел. Не обръщай внимание на приказките му. Това дори не е птица. Това е фрагмент от нещо друго.
— О, аз съм птица — изговори тя с глас, напомнящ за търкането на два ръждясали пирона един в друг. — И знам какво си направил. Ти ще бъдеш наказан, Рендал. Ще умреш…
— Да, да — успокоих я аз и я застрелях. Гръдният ѝ кош се пръсна, из стаята се разлетяха курешки, а главата ѝ тупна на пода.
— Това да не е дошло от Междината? — поинтересува се Хауи, загледан в конвулсивно тракащия клюн. — Защото май всичко сочи натам, а?
— Общо взето е така, но не и това. Това е от никъде. Нищо повече от сън. Било е създадено случайно някъде по периферията и е останало така по средата — нито тук, нито там. Материализирало се е от нищото, без заложен в него шанс за еволюция. И както сам видя, не можа да се задържи в едно цяло.
— О, бъркаш — възрази ми Жуаджи от пода. — Изобщо не си прав. Всичко много добре ще се задържи в едно цяло.
Обърнах се към него и насочих пистолета си в главата му. Търпението ми се беше изпарило само за миг.
— Ти ли застреля Мал?
Той бавно поклати глава.
— Ихандим. Той ще убие и теб, и Виналди. Особено Виналди!
Виналди с достойнство се изплю върху него, но Жуаджи само невъзмутимо се усмихна. Раната му изглеждаше съвсем зле.
— Е, ако смята да го прави, ще му дойде малко нанагорно — казах аз. — Трябва да помисли дали да не прехвърли част от работата на друг. Хауи, намери Дат и махнете този оттук, преди да съм му пръснал шибаната глава на парчета.