Докладът му вече бе свършил първата част от работата, като бе понастъпил ред ревниво пазени интереси и бе разквасил до такава степен почвата на бойното поле, че не само атаката, а и отстъплението вече щеше да е трудно. Сега трябваше само да ги накара да осъзнаят този факт, за да подвият опашки.
Последен взе думата за изказване закъснелият Димитров, който не го обичаше от деня, когато постъпи в института.
– Петров за пореден път злоупотребява не само с доверието ни, но и с добротата ни да го държим на работа тук – пледираше със силно изпъчени напред гърди Димитров, подобно на самоуверен до глупост адвокат. – Всички знаят неговия любим девиз „Да излъжем системата“, който той вече десет години обявява публично без абсолютно никакъв срам. Доктор Петров навярно е излъгал по същия начин и висшата атестационна комисия, за да защити дисертацията си. И туй не му стига, сега иска да изложи института, че и българската наука дори, бих казал, пред един международен форум, за да станем за посмешище на цял свят. Предлагам, колеги, да гласуваме за отпадане на доклада на Петров от програмата.
Неколцина заръкопляскаха, после си дадоха сметка, че Димитров отдавна не е партиен секретар на института, а само завеждащ библиотеката.
Първанов и Кузманов поведоха шепнешком спор, който приключи бързо.
– Трябва да ви уведомя – каза организаторът на конференцията, без да става от мястото си – че програмата е утвърдена от международна комисия и в нея не могат да се правят повече промени.
После директорът се надигна в цял ръст, огледа бавно насъбралите се от двуметрова височина, след което спря очи върху Петров.
– За отговор на бележките има думата докладчикът.
От опит Първанов знаеше, че всеки пропуск в процедурата или накърняване на нечии права ще му бъдат върнати тъпкано в неподходящ момент от наблюдателния му и педантичен подчинен.
– Уважаеми колеги – започна Ленин, като не си направи труда да се изправи – аз вече отговорих на предизвикателството на института, като приех да изнеса този доклад. – Сред насядалите пробяга неволна тръпка. Явно никой не бе очаквал подобна атака, нито подобна наглост, както я възприе съзнанието на мнозина. – Искам обаче да отбележа, че макар аз да съм автор, поръчител на това научно изследване е директорът на института съгласно негова заповед номер 113 от 5 май. Затова искрено съм изненадан, че сега той критикува избора на темата.
Първанов понечи да каже нещо, но острият поглед на Петров го възпря.
– Въпреки първоначалния ми отказ да участвам в конференцията, отговорникът за нея Кузманов включи доклада в програмата, с което предреши въпроса за изнасянето му.
Вместо към Петров, братовчедът погледна гузно към директора. Останалите обаче не забелязаха това, защото цялото им внимание бе насочено към докладчика. След като разгроми така шефовете, какво ли щеше да направи с другите си опоненти?
– На останалите изказвания нямам какво да противопоставя, защото в тях не чух нито една логична забележка, нито един забелязан пропуск в теорията ми. Бяха просто празни приказки като от предизборна критика.
Едно по едно лицата в залата взеха да се разведряват, поуспокоени. Някои дори се подсмихнаха.
– Колкото до другаря Димитров… – продължи с малко по-висок глас Ленин.
Междувременно библиотекарят бе тръгнал да се измъква, но при тези думи вдигна неволно глава, сетне се препъна и се подпря о стената. Петров реши, че някой майсторски му бе подложил крак.
– Бих го попитал на каква основа се изказва, след като нито е чел доклада ми, нито благоволи да присъства тук, за да го чуе заедно с всички вас. Колкото до дисертацията ми – нея, макар да я има в библиотеката, за която отговоря, съм убеден, че също не е чел, защото от порносписанията едва ли му остава време – дисертацията ми е защитена при вуйчо му, когато все още бе шеф на ВАК. Ако някой някога е излъгал въпросния му вуйчо, то това е самият Димитров, който без завършено дори висше образование кацна навремето като научен, разбирайте, партиен секретар на този институт. А сега си позволява да се изказва от името на цялата българска наука.
Чуха се подмятания, вече освободени от някогашната цензура, освирквания. Разбунените в началото на дискусията духове търсеха отдушник с най-малко съпротивление и в случая Димитров изигра ролята на неговата разбита клапа.