Колко лесно се манипулира общественото мнение, заключи тъжно Петров. Разбуди гнева на масите, после им посочи обект, върху който да го излеят.
Междувременно Първанов и Кузманов обявиха под носа си края на обсъждането и побързаха да се измъкнат през задната врата на залата, преди да са попаднали също на мушката.
На вратата на стаята му се почука. Кой ли си бе направил труда да се разходи до дъното на коридора, вместо да звънне по телефона?
– Да! – рече Петров изненадано, вдигайки очи от клавиатурата.
На прага на тясната му и отдавна неразтребвана бърлога се появи Невена.
– Излязоха – заяви тя. – Искаш ли кафе? От онова, виенското?
– Не, мерси – въздъхна облекчено той. – Пренапрегнат съм.
– Чух за дебата. Браво за майсторското измъкване.
– Изглежда нищо не ти убягва, а?
Николова се приближи и постави леко ръката си върху рамото му.
– Не си го изкарвай на мен!
– Извинявай! – побърза да каже той. – Невена. – Самото изговаряне на името ù бе способно да свали напрежението му.
– Искаш ли да направя довечера пицата, която ти обещах?
– Червено или бяло предпочиташ?
– Каквото избереш, Лени – усмихна се тя. – Ще те чакам в седем.
Секретарката тръгна бавно към вратата под възхитения му поглед и тъкмо щеше да я затвори, когато Петров викна след нея:
– А къде живееш?
– Нима не знаеш адреса ми? – учуди се тя.
– Не съм и предполагал, че ще ми потрябва.
– Определено не те бива да лъжеш – намигна му заговорнически Невена. – Не съм се и съмнявала, че си почтен. Запиши си го.
Издиктува му улицата, номера и домашния си телефон.
– Между другото, адресът в досието на личния състав не е моят, а на майка ми – каза тя, преди да затвори вратата.
Като че ли си играем на котка и мишка, отбеляза на себе си Петров. И аз съм мишката.
Главният секретар на министерството изслуша внимателно Кузманов, докато Първанов нервно пушеше и проклинаше Петров. Таман си мислеше, че е успял да ги откаже, и ето че пак запали.
– Господин министърът определено ще се заинтересува от случая – каза секретарят. – Само че днес няма да се връща повече, а от утре е на официално посещение в Турция. – Първанов и Кузманов неловко се спогледаха. – Обаче защо не дадете въпросния доклад на мен? Аз имам достатъчно правомощия да предприема каквото изглежда необходимо при подобни обстоятелства.
Едва ли си даваха сметка, че задачи като тази бяха специалитет именно на служители, които по-малко зависеха от избираемостта на длъжности като министър. Попаднал веднъж в мрежата им, докладът щеше да стигне до очите на всички, които трябваше да го прочетат, след като с него първо се запознаеха мнозина, които в никакъв случай не биваше да го правят.
Когато двамата излязоха от вътрешното министерство, отново пропуснаха да забележат, че си имат опашка. Военното контраразузнаване също не спеше.
Точно в седем бе застанал пред вратата ù. В едната си ръка държеше бутилка червено вино за износ, а в другата – огромна червена роза. Червеният цвят бе завладял също и лицето му. Пое дълбоко въздух и звънна.
– Секунда, Лени! – чу се отвътре. После изтрака верига, неколкократно се превъртя централен ключ и вратата се отвори.
Невена бе облечена в яркочервена рокля, затворена високо отпред, силно вталена и дълга до малко над коленете. Петров я гледаше в захлас и не помръдваше от прага.
– Няма ли да влезеш все пак?
Той пристъпи в антрето и се отдръпна, за да ù позволи да затвори и заключи отново вратата. Тогава забеляза, че отзад роклята бе изрязана и оставяше да се вижда голият гръб на Невена чак до кръста.
– Разбирам какво изпитваш – рече тя, като се обърна пак с лице към него. – Именно затова съм я облякла. Мерси! – добави тя, като го целуна бегло по бузата, взе розата от ръката му и вдъхна аромата ù. – Чудесна е! Виното остави на масата в хола.
След което се запъти към кухнята, за да приготви ваза с вода за розата. Прави го нарочно, каза си Ленин, като проследи леките вълнения на голия ù гръб. Ами целувката? Устните ù сякаш още пареха бузата му. Погледна се в огледалото, което висеше в антрето, но не забеляза никаква следа от червило.
После влезе в хола и остави бутилката до свещника в средата на масата. Извади плосък кибрит, какъвто често се намираше в саката му – имаше навика да ги взима от хотелите, където отсядаше по време на конференции – и запали трите червени свещи. Салфетките върху снежнобялата покривка също бяха аленочервени. Лампионът в ъгъла на стаята внезапно изгасна.