Невена донесе вазата и я постави от другата страна на свещника.
– Сложих пицата да се пече – обяви тя гордо. – Имаме двайсетина минути за аперитив, ако желаеш.
– Бих минал направо на виното, ако не възразяваш.
– Не си падаш по пиенето – констатира Невена. – Права ли съм?
– Да – погледна я Петров изпитателно, после се усмихна. – Затова ще те помоля и да седнеш.
Тя се засмя и грациозно се отпусна на стола. Гледайки я през масата, Ленин се запита дали искрите в очите ù бяха само отражения на пламъчетата от свещника. Дори си помисли, че може да го провери, ако духне свещите. Не биваше обаче да си играе с огъня, смъмри се той сам.
Петров наля вино, след като умело се справи с българската коркова тапа. Все пак бутилката се водеше за износ.
– За успеха на твоя доклад – вдигна тост Невена.
– За теб – не се остави да бъде смутен Ленин.
– За нас – поправи го тя.
– Наздраве!
Отпиха от рубиненочервената течност. Стенен часовник зад гърба му отмери седем и четвърт. По законите на приказките сега времето трябваше да спре. Че да изгори пицата, хрумна му внезапно и той прихна.
– Какво смешно има? – попита Невена.
Петров сподели мислите си и предизвика звънкия ù смях.
– Ти вътрешно си романтик, нали?
– Нямам представа.
– Как така?
– Хич не ми е оставало време да се замисля над това.
– Не си ли имал приятелка, която да ти го каже?
Ленин усети, че се сковава. Разговорът твърде бързо се насочи към теми, които смяташе за интимни и не възнамеряваше да споделя. Ала усещаше, че Невена няма да го остави да премълчи и ще изкопчи всичко от него.
– Не – отвърна тихо той.
– Не си имал приятелка или тя не го е казала? – не остави въпроса домакинята.
– Добре, изглежда не ù е хрумвало. – После, за да спести нови запитвания, реши да добави: – Имах приятелка по време на следването, но откак съм в института, социалните контакти доста ми се ограничиха.
– Не си загубил, ако тя не го е разбрала – изкоментира Николова тактично, без да го попита за причината на раздялата им.
– Ами ти романтичка ли си? – поиска на свой ред да узнае той.
– Да, не ми ли личи? – усмихна се загадъчно Невена.
– Някой казвал ли ти го е?
– Мнозина.
Ленин изтръпна. Не знаеше как да тълкува последния ù отговор, обзе го страх, че може да научи нещо, което няма да му хареса. И предпочете да се измъкне по първата възможна допирателна.
– Пицата… – поде той, но вместо него часовникът на фурната довърши намека.
– Ей сега ще я донеса – и домакинята изчезна към кухнята.
Петров се въздържа да извърне глава след нея. С усилие на волята.
Привършваха пицата, когато по неочакван начин Невена върна разговора към темата на доклада му.
– Много е вкусна – похвали я Ленин, след като глътна и последното парче от чинията си.
– Значи този път съм успяла да я излъжа.
Петров я изгледа удивено.
– С мен ли се опитваш да се подиграваш? – рече той засегнато.
– Защо смяташ, че ти се подигравам? – сопна му се Николова. – Пък и да нямаш запазена марка върху този лаф?
Атмосферата в стаята чувствително захладня и вече догарящите свещи не бяха достатъчни да я стоплят.
– Извинявай – съумя да каже Ленин. – Напоследък съм станал доста чувствителен на тази тема.
– „Докачлив“ е по-точно – поправи го домакинята.
– Такива ли са ти наблюденията?
Изведнъж Петров си даде сметка, че секретарката на шефа е на работа в института тъкмо откакто се заговори за конференцията и за неговия скандален доклад. Просто съвпадение, така ли?
Цялата романтика на вечерта сякаш се изпари. Искаше му се час по-скоро да си тръгне, да се измъкне от този капан… а допреди малко бе приказка!
– Лени – тя протегна ръка през масата и хвана неговата, преди да успее да я отдръпне. – Лени, успокой се!
– Какво ми е, че да се успокоявам?
Видя как огнена капка от червената свещ падна върху голата ù ръка, която го държеше. Невена трепна и стисна по-здраво пръстите му. Така болката ù премина в неговото тяло, но на Петров му се стори, че тя не бе причинена само от горещия восък.
– Какво искаш от мен, Невена? – попита я съвсем тихо.
– Просто да ти помогна.
– И как би могла?
– Защо не споделиш с мен? Защо не ми разкажеш какво мислиш, какво толкова те измъчва?
Даде си сметка, че тя повече би го разбрала от тъпите му колеги. Но не беше никак лесно да се реши да говори, да приеме последствията от споделянето – каквито и да са те.