Седмица преди куклата ни да отпразнува първия си рожден ден, първата серия нейни сестри излезе на пазара и не достигна. Наричаха ги: „най-невинния член от семейството“, „какво е да имате млади внуче“, „любовта, която сте нямали като дете“, „милата електроника“ и още, и още, и още…
Момчетата от рекламата добре си бяха свършили работата и бързо излизах от дефицита.
Втората серия беше не по-малко успешна. Преди третата имаше саботаж срещу завода. Млад фанатик поставил седем взривни механизма, едва не разруши всичко, но имахме късмет, че не знаеше слабите места на сградата. Пораженията ни забавиха за месеци.
По-опасен взрив в общественото мнение предизвика призивът на младежа, поставил бомбите, че това са рожби на разума и на дявола, щом не са сътворени от Господа, по негов образ и подобие. Чудовища са. Гавра с естеството и природата. С промисъла.
Наложи се лично да се срещам с него и да му обяснявам технически параметри и задачи. Отношенията ни бяха следени зорко от медиите и когато убедих момчето, че не сме имали намерение, нито сме създали нов Франкенщайн, а една играчка, загубите ни от действията му се превърнаха в ползи.
Говорехме с часове. Между философските му и религиозни възгледи разказваше много отегчителни подробности от ежедневието си.
Превърнах се в изповедник, на когото казваше всичко, но не бих успял нито да го изтърпя, нито да го спечеля, ако не виждаха очите ми как малката и още по-малката растат.
Изпълваха ме с вдъхновение. Чувствах се и родител на две деца, и млад баща, и дядо. Понякога в прилив на възторг – и като дядо на цялото човечество, но преди да е помрачила разума ми мегаломанията, намирах достатъчно чувство за хумор да се надсмея над себе си. Съвсем обикновен човек си бях, само много щастлив с двете си щерки. Едната – плод на любовта ми, другата – на труда ми. И имаше мъдрост и хармония в това, че рожбата на труда ми става рожба на рожбата на любовта ми. И расте и се развива като нейна.
Разказвах тези неща на младежа и той много неща ми разказваше. Бях много, много щастлив.
Най-малката вече произнасяше много думи, имаше си много измислени свои, опитваше се да върже сложни изречения. Обикновено ни разсмиваше. Докато дойде вечерта, в която с равния глас на оператора изрече сухите изречения, програмирани в паметта ù: „Срокът на моята годност изтича утре – двадесет и шести нула шести. Благодарим ви, че използвахте нашите услуги, ако желаете да продължите, поръчайте си следваща кукла на…… В нула четири часа и петнадесет минути ще бъда дезактивирана.“
Малката стоя цяла нощ до леглото ù. Не можах да мигна и аз. Видях как лицето на куклата стана пластмасово. Тялото ù се скова не като мъртво, а като неживяло… Косите ù придобиха изкуствен блясък. Очите ù стъклено отразиха светлината…
Очаквах дъщеря ми да се разплаче. Вместо това забелязах с ужас и върху нейното лице мъртвата гримаса на куклата.
Прегърнах я. Прегърна ме, а после, без емоция в гласа, изрече:
– Тате, нали ще ми донесеш нова?
– Да.
Без емоция в гласа я излъгах.
Заедно с излишните неща младежът ми разказа за взривните механизми. Направих ги за няколко часа и на другата нощ ги поставих.
За разлика от него, аз знаех къде.
Редактира: Илиана Цировска
Публикации:
1. Електронен сборник „Мадам Еротика“ – „Библио.бг“, 2010 г.
2. Електронен сборник „Мадам Утопия“ – „Библио.бг“, 2010 г.
За вятъра и другите природни пиршества
комедия в две действия
Любомир П. Николов
Действащи лица:
Шабленецът
Инженерът
Валерия
Кметът
Колективна памет
Памет
Карал Гот
Вой на вятър. ИНЖЕНЕРЪТ и ШАБЛЕНЕЦЪТ заедно носят делтаплан – крило. Подпират го на едно дърво. ИНЖЕНЕРЪТ оставя на земята сак. Сядат уморени.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Зората се вдигна в червено, ще има буря. Не е време за летене.
ИНЖЕНЕРЪТ: Аз много съм летял, не ме мисли.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Кучетата лаят пресипнало, няма един облак, а пък пръска. Казвам ти, не е време за летене.
ИНЖЕНЕРЪТ: Аз много съм летял. Много.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Колко много?
ИНЖЕНЕРЪТ: Колкото нагоре, толкова и надолу. Имах една „Чесна“ в двора. Като ми щукне, паля я и излитам. Нагоре, нагоре, докато хората станат мравки, и после бавно надолу с едни широки кръгове, а ако хвана тунел от топъл вятър, летя до късно, докато спре да се вижда. Ама сега няма бензин.