ШАБЛЕНЕЦЪТ: Няма. Земята си го глътна обратно. Ще стават разни работи, ще видиш.
ИНЖЕНЕРЪТ: Никъде няма бензин. Свърши!
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Една туба е пет заплати.
ИНЖЕНЕРЪТ: Вече е десет, ама няма.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Само за президентите има… и за Папата има. Не е честно… аз имам една честна в къщи. Не лети, но ми готви.
ИНЖЕНЕРЪТ: Честна?!
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Честна е! Много пряма на изказ. Каквото каже, цепи като с нож. Едноместна е и само понякога двуместна. Някои дни е добра. Има дни, когато дори си говори с мен. Ама аз не я чакам, говоря си и сам. Ако не духа силно, се чувам. Ако духа много, мога на другия ден или след седмица да чуя какво съм казал. Много е поучително. След седмица се чудиш, абе това пък защо съм го казал миналата седмица. Ами то е пълна глупост.
ИНЖЕНЕРЪТ: Моята е само „Чесна“. Ама сега е все тая – не мога да я подкарам. Не лети с олио, нито с водка.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Знам аз, знам какво е „Чесна“ и да не е честна. И сега какво – мойта готви, а твоята не лети. Продай я, бе. То сега кола, самолет, то цена няма… Нищо не струва. Оня ден един впрегнал едно „Бентли“ с коня и конят, гледам, се напиня, буксува, че не е лека тая кола, ни от ламарината са пестили, ни от боя, та онзи изскочи през шибидаха и почна да рита калника от яд. Леле, добре, че не удари стъклото, че трудно се намира предно стъкло за „Бентли“.
ИНЖЕНЕРЪТ: Ако го счупи, ще си впрегне друга кола – то сега коли колкото искаш. Сега колите по две за левче станаха. Един приятел, който спеше в гробище за коли, знаеш ли колко пари изкара?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Колко?
ИНЖЕНЕРЪТ: Към двайсет туби.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Много пари са това!
ИНЖЕНЕРЪТ: Почуквал по резервоарите и тук-там намирал по нещо. Източвал къде бензин, къде дизел и тук две заплати, там три за една тубичка – бая пари изкара. Последно се возеше в един „Ролс Ройс“, дето го беше купил за две туби 95.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Безоловен?
ИНЖЕНЕРЪТ: Безоловен. Сега няма никакъв.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Нито пък дизел.
ИНЖЕНЕРЪТ: Нито джин и тоник – всичко изгориха.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Нито мас, спирт, нафталин, свещи, парафин, глицерин и нитроглицерин.
ИНЖЕНЕРЪТ: Че кой кара с нитроглицерин?!
ШАБЛЕНЕЦЪТ: А, тука имаше едни. Караха, ама за кратко. Големо ускорение дава нитроглицеринът, преди да гръмне.
ИНЖЕНЕРЪТ: Добре, че забраниха карането на коли. Само с изрична заповед. Много народ изгърмя с тия двигатели с вътрешно горене. Не бяха експерименти, не беше чудо.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: То по-добре, че забраниха. Ние тука в Шабла сме си на коне и нас много не ни бърка. Глей какво поле е. Няма обхождане. Що ти е да пасеш кола.
ИНЖЕНЕРЪТ: Голямо поле с безспирен вятър. Мен поради този вятър ме пратиха тук.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Чух. Нещо се мъти. И какво ще е?
ИНЖЕНЕРЪТ: Ветрогенераторен парк.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Като утъпчете нещо, му викате парк.
ИНЖЕНЕРЪТ: Не, само слагаме генераторите и после пак пораства трева.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: В радиус.
ИНЖЕНЕРЪТ: И по-близо. Почти до основата.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Каварненци викат, че растенията бягат. Не щат да растат долу.
ИНЖЕНЕРЪТ: Измишльотини.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Аз повече на измишльотините вярвам, а не на пропаганда. Никой не знае, като се върти една перка, какво става наоколо. Знаеш ли какво е да има звук, а да не се чува?
ИНЖЕНЕРЪТ: Това се питат и будистите. Какъв е звукът на падащо листо, ако няма кой да го чуе?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какво листо, тая перка е десет метра?!
ИНЖЕНЕРЪТ: Можеш ли да плеснеш с една ръка – и това се питат понякога.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Друго ти говоря, практични неща, а ти нали си се надъхал с теории, говориш отвлечени работи. Тая перка се върти денем и нощем и завърта някакви кълбета, дето не се виждат, и свири със звук, който не се чува. Ама животните бегат и червеите бегат.
ИНЖЕНЕРЪТ: Значи ги делиш на животни и червеи.
ИНЖЕНЕРЪТ: Животни, червеи и пчели. Това са животните. Ако свършат пчелите, няма да има ни животни, нито червеи, нито хора.
ИНЖЕНЕРЪТ: Ама това и ти ли го знаеш? Един от Института по пчеларство орева света, че така ще стане. Беше ходил в Китай – там в една провинция свършили пчелите. Нови кошери слагали от друго място, но нищо. Измирали, и туй то. А там хората имали овошки, най-много круши отглеждат и сега всяка пролет, като нацъфтят крушите, мъжете взимат стълбите и с едни пръчки с перца накрая механично оплождат цветовете един по един. За един ден едно дърво и е работа, която ти къса нервите.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Да не дава Господ да се катерим и ние така. Добре, че свърши петролът. Знаеш ли какво ще стане сега?
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Сега ще дойдат пчелите. Първо в малките градчета, после и в големите. И вие там в Борисовата градина може да наредите едни прави редици – един блок круши, един праскови, един сливи. Що са ви тия кестени.