Когато пристигнах, работата бе вече решително напреднала. Изследванията бяха установили съществуването на мозъчни лъчения. Наложило се бе някои уреди и апарати да бъдат реконструирани, за да се приспособят към новата задача. А тя бе следната:
Термоелектронният запис, преобразуван в електромагнитни импулси, се усилваше и обработваше в омега-лъчи. Така наричаха тук трептенията, излъчвани от мозъка при мисловната дейност. Омега-генераторът трябваше да бъде поставен на главата на някого и той, ако предположението се окажеше правилно, щеше да изпита преживяването на човека, от чийто мозък са били записани сигналите.
Предложиха ми опитът да се проведе с мен. Аз се съгласих.
Цяла седмица ме изследваха и подготвяха за експеримента. Най-после очакваният ден настъпи.
Фиксираха тялото ми към креслото така, че не можех да помръдна. Спуснаха плавно шлема с омега-излъчвателя. Почувствах хладното докосване на металните електроди до кожата си и ми се стори, че някакво дълбокоморско чудовище обвива главата ми с пипалата си.
– Не се вълнувайте! Успокойте се! – обади се непознат глас. – Извършваме само проби по предварителната настройка.
Така, в напрегнато очакване, изминаха няколко минути. Но аз нищо не чувствах. Дали не бяхме се измамили?
За миг ярка светлина ме ослепи.
– Виждате ли нещо? – зачу се глас.
– Силна светлина – отвърнах веднага с пресипнал глас. – Но изчезна. Сега нищо не виждам.
– А сега? – запита същият глас. – Говорете, съобщавайте ни всяко ново усещане, всичко, което чувствате и мислите.
Изведнъж пред погледа ми изплава тясна, огряна от южното слънце уличка с малки къщи. Това бе нашата улица в градчето, където се бях родил. И насреща ми се зададе Страшо. Да, същият този Страшимир Лозев, който донесе Косъма на Мохамед – но малък, ученик от прогимназията. Аз го виждах „с очите си“ – и него, и къщите, и облените в слънчевите лъчи камъни на стария калдъръм – и същевременно съзнавах, че те не са пред мен, че това е някакво видение, халюцинация. Страшо все повече се приближаваше, усмихна се, махна ми с ръка.
– Какво означава това видение от моите детски години? Нима то е записано на нишката!
– Ние само пробваме настройката – отговори ми гласът на главния оператор. – В момента възбуждаме с насочен магнитен лъч дял от зрителното поле на мозъка ви. Търсим дълбочината на проникването му.
Измина час във всевъзможни опити. Какво ли не изживях: слушах гласове, музика, градски шум; усещах непреодолимо усещане, че се изкачвам по стълба, и то именно по стълбата на нашия дом в София. Ако не гледах в момента краката си неподвижни, не бих повярвал, че не крача наистина по така познатите ми стъпала.
Втората част започна с това, че някой ме убоде с игла по ръката. Но никой не се бе приближавал до мен. Обясниха ми, че пуснали запис от мозъка на един от сътрудниците на института в момент на убождане. А, уверявам ви, усещането бе съвсем реално. Макар и веднага да изчезна. След това директорът на института, кой знае защо, каза: „Плазмата е вещество в силно йонизирано състояние“.
Аз очаквах да видя или усетя нещо ново и затова не отвърнах.
– Нищо ли не чухте? – запита главният оператор.
– Чух! Николай Кирилович каза: „Плазмата е вещество в силно йонизирано състояние“, но това няма отношение към експеримента ни.
– Има, има! – провикна се весело самият директор. – Вие мислите, че аз изговорих сега тази фраза, а тя е записана вчера. Казах я на колегата Коновалов, от чийто мозъчен запис ви я предаваме.
Истинският опит се проведе едва след три дни. Всичко започна „по обикновеному“ – лекарите, креслото, шлема. Екраните светеха, стрелките на измервателните уреди трептяха, контролните лампички мигаха… А аз чаках!
Налага се да прекъсна своя разказ. През време на опита аз съм изпаднал в безсъзнание и затова не мога да ви опиша протичането на експеримента. Ето извадки от официалния протокол:
„Експериментаторът се чувства добре, спокоен е. В 9 часа и 21 минути към омега-генератора се включва записът от точката, обозначена с ламбда 0733. Всички технически показатели отговарят на стандартите, описани в схема „Г“.Експериментаторът мълчи, не отговаря на запитванията. Пулсът учестява плавно и достига максималното си значение в четвъртата минута – 98 удара. Незначително понижаване на кръвното налягане. Ускорено, повърхностно дишане. Температурата на тялото се покачва средно с 0,1°C в минута. Рязко повишен тонус на мускулатурата. Зениците не реагират на светлинни дразнения. Силно понижаване на чувствителността на кожата. В края на експеримента не реагира дори на убождания. След 8 минути и 18 секунди облъчване кората на главния мозък, когато рецепторът достигна точката от записа, обозначена с фи 0209, опитът бе прекратен.Каталептичното състояние продължава три минути след изключването на генератора. Експериментаторът се раздвижва, отваря и затваря нервно очи, няколко пъти шумно се прозява. Оглежда с блуждаещ поглед обстановката и пита на български: „Къде се намирам? Кои сте вие?“ Едва след още няколко минути идва напълно в съзнание и заговаря на руски.“