ИНЖЕНЕРЪТ: Да не би нещо гостът да е бил от ония със специалните способности?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не бе, нормален гост. Някакъв рок музикант.
ИНЖЕНЕРЪТ: Кой?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не помня. Нещо ми се губи паметта. Като дойде, ще я питам.
ИНЖЕНЕРЪТ вади от сака анемометър – уред за мерене на скоростта на вятъра, и го поставя на стойка. Чува се виене на вятър.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какво е това?
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какво е, питам?
ИНЖЕНЕРЪТ: Не чувам .
(Правят няколко крачки, обикаляйки около уреда, в опит да се чуят.)
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какъв е този уред?
ИНЖЕНЕРЪТ: Анемометър. Какво питаш?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какво е това?
ИНЖЕНЕРЪТ: Защо се интересуваш?
(Спира вятърът.)
ИНЖЕНЕРЪТ и ШАБЛЕНЕЦЪТ (едновременно): Какво?
ИНЖЕНЕРЪТ: Ти кажи какво питаш.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какво ще правиш с този уред?
ИНЖЕНЕРЪТ: Меря вятъра.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Нали ти казах, нищо не можеш да му премериш на тоя вятър. Той няма показатели.
ИНЖЕНЕРЪТ: Всичко мога да премеря. Аз съм от Института по надземни изкопаеми. Ние се занимаваме с вятър, слънчева светлина, протуберанси, радиация и други такива.
ИНЖЕНЕРЪТ мери с уреда, записва.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Що ме будалкаш?
ИНЖЕНЕРЪТ: Не те будалкам.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Защо изкопаеми? Това не са изкопаеми.
ИНЖЕНЕРЪТ: Така ни кръстиха колегите от БАН – Институт по надземни изкопаеми, защото шефът на института е на 76. Викат му „изкопаемото“. И така ни излезе името. Иначе институтът е за алтернативни енергии.
ИНЖЕНЕРЪТ се чеше по главата, смята, задрасква. Нещо не е наред.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: А, тук енергии да искаш, ама са опърничави.
ИНЖЕНЕРЪТ: Абе нещо не се получава.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: С кое?
ИНЖЕНЕРЪТ: Уредът ми дава противоречиви показания.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Той добре, че нещо хваща.
ИНЖЕНЕРЪТ: Вашият вятър няма стандартните показатели. Вероятно се проявява в скали, където нашите уреди не мерят.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: И аз това ти викам. Много сте умни вие от БАН. По вашата си скала, де.
ИНЖЕНЕРЪТ: Айде да не се обиждаме.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не те закачам. Всеки си има скала и разбиране. Ние тука много не четем – нашето знание идва от другаде.
ИНЖЕНЕРЪТ: То и в града никой не чете. Ама сега като не карат коли, знам ли, може да почнат.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Друго ти приказвам. Сутрин рано на крайбрежната улица, на ръба на отвесната скала стоят деца с широко отворени усти. Виждал ли си ги?
ИНЖЕНЕРЪТ: Не.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Вятърът влиза в устите им, прави лупинги и оставя в главите на децата някаква мъдрост. Стоенето с широко отворена уста по посока на вятъра е основният метод на обучение. Така получават всичките си нужни знания.
ИНЖЕНЕРЪТ: Трансфузионно.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Може и така да се каже. Аз бих казал въздуховодно.
ИНЖЕНЕРЪТ: Интеркраниално.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Бих го нарекъл ала-бала-шабланица.
ИНЖЕНЕРЪТ: Вероятно е честотна индукция.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: А, не е – без мобилни телефони и други гаги.
ИНЖЕНЕРЪТ: Джаджи.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Без джаджи – само механично! Но не всичко става от само себе си. На крайбрежната улица може да видиш и частни учители с компаси, сектанти, стойки за закрепване на глави, подпирачки за брадички и разширители на усти. Добрите учители могат само с лека промяна на ъгъла, под който влиза вятърът в нечия глава, да развият музикалните, математическите или художествените способности на ученика.
ИНЖЕНЕРЪТ: Вярно ли?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Моят племенник например разви млеконадойни способности. В първи клас. Налита на кърмачки.
ИНЖЕНЕРЪТ: Мамален рефлекс.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не иска само да бозае, иска и да стиска. Ако не му дадат, пищи с всичките си музикални способности.
ИНЖЕНЕРЪТ: Възрастова регресия.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Да, не е стоял на хубав вятър. Ще го водя пак да стои на вятъра – нека му издуха тая способност и да му даде друга.
ИНЖЕНЕРЪТ: Значи при вас знанието и способностите идват от само себе си – нещо просто и естествено. То е като мечтата на първите енциклопедисти – човек да знае всичко.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Това е било преди БАН, нали?
ИНЖЕНЕРЪТ: Малко преди БАН. После всеки енциклопедист получи отделен институт. Всеки енциклопедист сега е концептуалист. Всеки си има ресор. Колкото повече хора – толкова повече ресори.