За спасяването на света

– Браво, може и така да се каже – продължи Шелдрейк. – Слушат си техния вятър. Хората приемат това, което носи за тях вятърът, кукувиците – което е за тях, рибите – което е за тях, и всяко растение – което е за него. Всеки вид – хората, растенията и животните – си има информационно поле.

В залата се чуха ръкопляскания.

– Дойдох във вашия град – продължи – защото чух, че се учите, като пускате вятъра в главите си. Браво. Това е гениално и просто едновременно. Как става?

– Ушите ни са непромокаеми! – скочи пъргаво едно момиче. – Искам да кажа, че каквото ни е влязло в главата, не изтича, докато спим настрани. Затова и не си пробиваме ушите, а носим обеци с клипс.

– Освен това – важно каза един частен учител – нашият вятър е морски, силно солен и неговият смисъл се отлага в мозъка. Вятърът в равнината е сух и не води до никакви натрупвания и идейни отлагания, а само до психични разстройства. Вятърът в големите градове е най-вреден, защото носи само преработени човешки мисли, отхвърлени от нечия глава.

– Благодаря – отвърна Шелдрейк. – Струва ми се, че тук си живеете добре и в здравословен климат. Вашият град е малък, а хората са щастливо вятърничави и всяка сутрин се събуждате с нови желания. Както знаете, новите желания водят до нови принципи, новите дрехи водят до нови настроения, а новите мисли преди събуждане са най-хубавите. Задържайте сутрешните си мисли и не бързайте да си спомняте кои сте поне до обяд.“