ИНЖЕНЕРЪТ: А, това е челюстен прогнатизъм. Знам го, защото преди години работех по една тема – палеогенеза на българските растафарианци.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Кои?
ИНЖЕНЕРЪТ: Растафарианци. Тези със сплетените коси.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Дето не се мият, ама са много музикални.
ИНЖЕНЕРЪТ: Мият се, разбира се, ама косите им са с восък. Та, по темата за растафарианците бях на командировка в Ямайка, в техния БАН. Там всичките им професори и академици са като твоя братовчед. От посолството ме бяха предупредили – викат, тука прогнатизъмът е като при нас социализъма, повсеместно е разпространен.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ама като братовчед ми ли са?! (показва, като си издава долната челюст напред)
ИНЖЕНЕРЪТ: А, не, някои са така. (показва, като си издава горната челюст напред) Там техните институти не са разделени като нашите, там институтите им са разделени по принципа на захапката. Институт на щипцовидната захапка, Институт на покривообразната захапка, Институт на корнизовидната захапка и разбира се, на зеещата захапка. Така се постига пълно разбирателство между учените с един и същ подход към проблемите.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Впечатлително.
ИНЖЕНЕРЪТ: Там всеки институт си има своя столова с техни си прибори и институтите не се хапят помежду си… там и да има разногласие, сядат и пушат, и чакат да дойде един техен шеф, Джа.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ей това се вика организация. Не е като при нас, дето всеки е от различна нация. Тия смесени бракове объркват поколенията и създават хаос.
ИНЖЕНЕРЪТ: Хаосът е проблем и в науката. Трябва от хаоса да се стигне до устойчиво развитие.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не дай боже хаосът да ти дойде, особено пък в семейството. Човек гради семейство и го кара като кроманьонец – купува книги, гледа театри по телевизията, не се бие с непознати, и изведнъж вземат, та се пръкнат две близначета неандерталчета и започват да се дрънкат по главите с каквото им попадне, точилка, мотичка, черпаче и т.н. И като пораснат, дрънкат баща им да им купи „Голф“. Добре, че вече не се ползват коли.
Минава един младеж на моноцикъл. (Ако няма такъв артист, може и на колело.)
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ето, и децата се нагаждат към положението. Нямат бензин даже и за колелата. Пестят децата, браво. Карат на една гума.
ИНЖЕНЕРЪТ: Те и преди колелата бяха без бензин.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Абе преди хората си караха колелата без бензин за кеф, сега е безнадеждно… Аз тъкмо си бях купил кола и бензинът свърши.
ИНЖЕНЕРЪТ: Едновременно ли стана?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Едновременно. Купих си колата и отидох в един мотел. Не бях сам. Така се прави. Там преспахме. И ù викам на моята: айде сега да се разходим с колата. Тя вика: добре, ама що да бързаме, нали сме в провинцията и не се бърза. Тя тъкмо се беше върнала от София от един тримесечен курс за фризьорки на педикюр. Викам ù: добре, няма да бързаме, и останахме в мотела още няколко денонощия.
ПАМЕТ: Аз това не го помня.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Защото бях пийнал. Така се прави. И на шестия ден отидохме да заредим бензин. По пътя гледам само каруци. Някои даже караха в лявото платно. Викам си: абе не е Тодоровден, каква е тая кушия сега? А тия пък от каруците ми викат: бегай от пътя. На бензиностанцията ме гледат подозрително. Какъв бензин търсиш ти тука, сине майчин! Ти подиграваш ли се!? Обяснявам им най-възпитано, че досега обикновено от бензиностанция съм си взимал бензина, а те още по-сърдити. Бе ти от Луната ли падаш, бензинът свърши миналата седмица! Край. Няма!
ИНЖЕНЕРЪТ: Забраниха всякаква продажба. Каквото остана, го прибраха за висши цели.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: За кроманьонците от генерал нагоре.
ИНЖЕНЕРЪТ: Вече няма значение кой е кроманьонец и кой неандерталец. Може пък и генералите да кротнат. Може пък всички да кротнат. (към ПАМЕТ) Виж, вече и самолетите не летят. Няма ги черните дири, маскирани в бяло. Намалиха отпадъците в йоносферата.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Дойде време да се обезвреждат отпадъците.
ИНЖЕНЕРЪТ: (към ПАМЕТ) За друго говоря, ама той… (прави знаци към ШАБЛЕНЕЦА) Особено важно е в тия години, когато озонът изтънява… кравите, те са виновни – преживят и после отделят … знаете, нали…
ПАМЕТ: Аз съм памет, аз не участвам в разговора, защото съм памет на Шабленски. Той каквото каже или вие на него, аз ще го запомня.
ИНЖЕНЕРЪТ: Та кравите…
ПАМЕТ: (не се сдържа) Пърдят!!
ИНЖЕНЕРЪТ: Не съм казал, че…
ПАМЕТ: Не сте казали така, ама казахте „отделят“. Една памет такова нещо не може да каже.