„Господин Кмете, зная, че бавите проекта за вятърен парк, но знайте, ще дойде ден, когато дъщеря ви ще падне в кладенеца и аз ще съм този, който ще я спаси, и това ще стане преди още да е догорял петромаксовият фенер.“
ИНЖЕНЕРЪТ: (скача) А, това е от мен!
ПАМЕТ: Това е доста учудващо! Как така?!
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Думи, какво да ги правиш. Всеки път се нареждат както си искат. Правят от миналото бъдеще, а не знаят какво са яли за вечеря.
ИНЖЕНЕРЪТ вади от сака си въжена стълба, хвърля я в кладенеца и слиза по нея. Тъмнината скрива ШАБЛЕНЕЦА и ПАМЕТ.
ИНЖЕНЕРЪТ: Извинете, че ви прекъсвам, но видях, че свети петромаксовият фенер.
ВАЛЕРИЯ: А мен ще ме спасите ли?
ИНЖЕНЕРЪТ: О, разбира се – но ми беше неудобно да започна с това.
ВАЛЕРИЯ: Но ще започнете.
ИНЖЕНЕРЪТ: Готов съм да ви спася на мига!
ВАЛЕРИЯ: И аз. Но да не бързаме – горе много духа. Да постоим тук.
ИНЖЕНЕРЪТ: Тук е много уютно. Само дето някой е хвърлял прокиснали зелки.
ВАЛЕРИЯ: (вглежда се) Очи от копърка.
ИНЖЕНЕРЪТ: Дъвкани бонбони и близани близалки.
ВАЛЕРИЯ: Кукувици от часовници.
ИНЖЕНЕРЪТ: „Паралели“.
ВАЛЕРИЯ: „Лик“.
ИНЖЕНЕРЪТ: „Дума на българските емигранти“.
ВАЛЕРИЯ: (граби с шепи листчетата и ги хвърлявъв въздуха) Думи на български емигранти…
ИНЖЕНЕРЪТ: В собствената им родина…
ВАЛЕРИЯ: Балкански коне…
ИНЖЕНЕРЪТ: Подобия на кафяви мечки…
ВАЛЕРИЯ: В една кръчма като човешка длан…
ИНЖЕНЕРЪТ: (чете от едно листче) „Сюблимна от фрустрации…“
ВАЛЕРИЯ: (разплита още ленти от себе си) Виж – редици от букви в загадъчни изречения.
ИНЖЕНЕРЪТ взима от разпилените листчета и ги разглежда.
ИНЖЕНЕРЪТ: Истории, разкъсани на парчета. Тук има много изследователски материал. Да направим едно полево изследване. Аз съм от БАН.
ВАЛЕРИЯ: „Чупа Чупс“, приятно ми е.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво „Чупа Чупс“?
ВАЛЕРИЯ: Аз съм от „Чупа Чупс“. Дистибутирам близалки.
ИНЖЕНЕРЪТ: Приятно ми е. Да не сте им рекламно лице?
ВАЛЕРИЯ: Че кой иска да е лице на близалка?
ИНЖЕНЕРЪТ: О, извинете, беше един лапсус.
ВАЛЕРИЯ: Нищо, вие от БАН не сте от тоя свят.
ИНЖЕНЕРЪТ: Ласкаете ме, Валерия.
ВАЛЕРИЯ: Ни най-малко.
ИНЖЕНЕРЪТ рови смутено в листчетата.
ИНЖЕНЕРЪТ: Намерих един цял лист. (чете) „Една зимна утрин през северната порта на града влязъл конник без глава. Конят препуснал към градския площад. Конникът, въпреки че бил без глава, бил добре облечен и имал вид на човек, който носи важна новина, защото стискал в юмрука си навито на руло писмо. Като стигнали площада, конникът и конят направили няколко обиколки, в които конят танцувал валс, менует, марширувал, а после, като се събрали хората, конят започнал да се покланя. В дисагите на конника открили две глави. Сложили едната върху тялото и тя казала: „Нека другата да ви каже“. Сложили другата глава и тя казала: „Нека другата да ви каже“.
ВАЛЕРИЯ: Има ли друго? Напомня ми за нещо.
ИНЖЕНЕРЪТ: Това е на този лист. Търси жълт лист като този…
Двамата търсят.
Светлината се връща към ШАБЛЕНЕЦА и ПАМЕТ.
Делтапланът-крило не е на мястото, на което са го оставили – малко преди това (ако техниката позволява) е издигнат нагоре към тавана, все едно че излита, и след като е издигнат, вече не се вижда от публиката. (Ако техниката не позволява, е издърпан зад кулисите.) ШАБЛЕНЕЦЪТ гледа към небето, сочи го въодушевен и си върти главата, явно следвайки хаотичните движения на летящия делтаплан (платно за кайтсърф).
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Лети, лети, гледай! Делтапланът е литнал сам.
ПАМЕТ: И какво като лети?!
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не би трябвало да лети. Виж, вятърът си играе с него. Сега ще го разкъса!
ПАМЕТ си гледа маникюра. Отегчена е.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Гледай, вятърът го върти в спирала.
ПАМЕТ поглежда без ентусиазъм.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Що не се забавляваш? Сега ще се разбие в някоя скала.
ШАБЛЕНЕЦЪТ си върти неистово главата, следвайки въображаемия полет.
ПАМЕТ: Ако си въртя главата като тебе, няма да запомня нищо.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Абе въодушевявай се и ти, мани ги записите. Не изпускай момента!
Двамата си въртят енергично главите, следвайки полета. ПАМЕТ припада. ШАБЛЕНЕЦЪТ се надвесва над падналата ПАМЕТ.