ВАЛЕРИЯ: Не може.
ИНЖЕНЕРЪТ: Има си писани правила.
ВАЛЕРИЯ: И ние имахме, но вятърът издуха буквите и сега няма правила. Сега е анархия.
ИНЖЕНЕРЪТ: Мога ли сега, по време на анархията, да ви целуна?
ВАЛЕРИЯ: Трябва ми поне една предпоставка, за да ви разреша.
ИНЖЕНЕРЪТ: В профил или в анфас?
ВАЛЕРИЯ: В анфас, фронтално по устните.
ИНЖЕНЕРЪТ се накланя да я целуне. В този момент се чуват викове: „Инженер Теофилов! Инженер Теофилов!“.
ИНЖЕНЕРЪТ: (стреснато) Да не е баща ви?
ВАЛЕРИЯ: Не, това е шофьорът му.
Виковете продължават.
ИНЖЕНЕРЪТ: (първо неуверено) Тук съм, идвам! (кашля) Ехо! На единадесет часа спрямо посоката ви на движение. Имате ли джипиес… завийте наляво. Пет метра по-надолу…
Сцената се осветява и се вижда, че един човек тегли рикша, чиято кабина е направена от срязан автомобил. Човекът е облечен в гащеризон като автомобилен състезател. Оставя рикшата, приближава се и гледа в кладенеца.
КАРАЛ ГОТ: Г-н инженер, ще трябва де излезете. Има мисия за вас.
ИНЖЕНЕРЪТ: Събирах тука едни данни, но добре, излизам. Момент.
(към ВАЛЕРИЯ) То се видяло, че друг път ще продължим… Хайде да съберем буквите.
Двамата събират листчетата и лентите с надписи в един прозрачен пластмасов чувал.
ИНЖЕНЕРЪТ започва да се катери по стълбата.
ВАЛЕРИЯ клати въжената стълба, смее се на пресекулки.
ВАЛЕРИЯ: (закачливо) Кога ще продължим?
От клатенето на стълбата ИНЖЕНЕРЪТ пада няколко пъти, моли я да млъкне, и продължава да се изкачва. ВАЛЕРИЯ се катери след него, държейки чувала. Излизат от кладенеца.
ИНЖЕНЕРЪТ: (подава ръка) Приятно ми е, Теофилов.
КАРАЛ ГОТ: Карал Гот. Пилот от рали „Златни пясъци“.
ИНЖЕНЕРЪТ: Чувал съм за вас. Вие имахте тунингована лада?
КАРАЛ ГОТ: А, не – „Рено Алпин“. Ето я. (сочи срязаната кола) Ето я моята красавица, ама ù паднаха лепенките. Няма вече спонсори.
ИНЖЕНЕРЪТ: Не бяхте ли най-добър на макадам?
КАРАЛ ГОТ: Да, особено на мокра настилка в обратните виражи… Какви времена бяха. Три пъти съм си чупил ключица. Хубави времена!
ИНЖЕНЕРЪТ: Добре си живеехме…Аз съм си чупил два пъти крак.
КАРАЛ ГОТ: Но да тръгваме. Викат ви за много важна мисия… Моля качете се. (към ВАЛЕРИЯ) Госпожице, заповядайте. Да ви помогна за чувала…
ВАЛЕРИЯ: А, не, това са само накъсани думи, на грамаж не по-тежки от завещание.
КАРАЛ ГОТ: Защо са ви? Искате да ги рециклирате?
ИНЖЕНЕРЪТ: А, думите, за разлика от хартията, сами се рециклират.
ВАЛЕРИЯ: С тия букви може много работи да се направят. Аз не знам баща ми дали ще ми даде зестра, а с тия букви може някой нотариален акт да се напише, някое дарение… или пък някоя статия в модно списание… например „Валерия от далечния град Шабла завъртя главата на известен столичен инженер“.
ИНЖЕНЕРЪТ: „Сливен е в траур…“
ВАЛЕРИЯ: „Валерия превзе модните подиуми от Силистра до Петрич“.
ИНЖЕНЕРЪТ: „И вече тежи четиридесет и един килограма“.
ВАЛЕРИЯ: Ти не вярваш, но тези букви стават на всичко…
ИНЖЕНЕРЪТ: Нещо като стволови клетки за литературата…
ВАЛЕРИЯ: И за всякакви други писания.
ИНЖЕНЕРЪТ: Точно така. Подреди ги и им кажи: хайде сега множете се, че истината без вас може, ама лъжата не.
КАРАЛ ГОТ се впряга в рикшата и потеглят.
ИНЖЕНЕРЪТ: Много се радвам, че ще се возя с вас. С вас се чувствам спокоен на пътя.
КАРАЛ ГОТ: Може пък и да изпреваря един-двама, така, за спортна форма…
ИНЖЕНЕРЪТ: По-добре не бързай. Мисията не е заек да избяга… Аз в БАН знаеш ли колко мисии съм имал… стоят на бюрото ми и никоя не бяга…
Рикшата се скрива зад кулисите.
Завеса
Край на първо действие
Кабинетът на кмета. КМЕТЪТ и ИНЖЕНЕРЪТ са седнали един срещу друг.
КМЕТЪТ: Появила се е една птица. Птицата Изчадие. Голяма е колкото тюлен. Разбира от механика. Краде въжета и платна от рибарските лодки и ги хвърля върху перките на каварненци. Омотава въжета, докато ветрогенераторът спре да работи. После отива и на спокойствие започва да кълве електрониката. Кълве резистори, диоди и злато от платките, не кълве само кондензаторите – знае, че задържат ток.
ИНЖЕНЕРЪТ: Знае ли тази птица, че един генератор струва четвърт милион?