КМЕТЪТ: Знае.
ИНЖЕНЕРЪТ: Фигуративно го казах. Знае ли тази птица, че генераторите са свързани последователно и в система и като накълве един, все едно че е накълвала всички?
КМЕТЪТ: Това не знам дали го знае.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какъв вид е тази птица?
КМЕТЪТ: Изчадие.
ИНЖЕНЕРЪТ: Няма такива птици.
КМЕТЪТ: На мен ли го казваш? Аз птиците и особено морските ги знам. Този вид птици ги няма. Имаше само три. Мъжка птица Изчадие, женска и едно малко Изчадие. Малкото Изчадие, като летяло, минало през перката или по-точно перката минала през него, и долу бяха паднали едни филии от малкото Изчадие, все едно че някой е рязал хамбургски салам.
ИНЖЕНЕРЪТ: Грозна работа.
КМЕТЪТ: Грозна. И сега майката отвързва лодките и влачи въжета и мрежи, докато затрупа и усмърти някоя перка.
ИНЖЕНЕРЪТ: Как да я усмърти?
КМЕТЪТ: Ей така, и аз мога да се изразявам фигуративно, една перка като заприлича на парцалена кукла, вече не може да се върти. Блокира.
ИНЖЕНЕРЪТ: Нима е възможно…
КМЕТЪТ: Изчадия, нали ти казвам… А мъжкото Изчадие стои, казаха ми, в една пещера и е много мрачен. Не е ясно какво е решил да прави.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво може да направи… може би като женската ще почне да прави диверсии.
КМЕТЪТ: Не знам. На всичко е способен. Тая птица изчадие преди е била тюлен.
ИНЖЕНЕРЪТ: Как тюлен?!
КМЕТЪТ: Ей така. Била е тюлен, но тюлените взеха да изчезват и тия точно – това семейство – хвръкнали като птици. На всичко е способен един тюлен, който може да стане на птица.
ИНЖЕНЕРЪТ: Това е нечувано. Влечуго може да стане на птица, но трябват милиони години.
КМЕТЪТ: Ти си нов тука. Нищо не знаеш. Ако не вярваш, питай Колективната памет. Тя помни и каквото е останало от животните, и после го вкарва в паметта на хората. Например ако плуваш във водата и си един такъв дебел, игрив и мазен и изведнъж искаш да станеш птица, може би си на път да станеш Изчадие. Добре, че на хората това не се случва.
ИНЖЕНЕРЪТ: Странни работи говорите. Карал Гот каза, че ме викате за една мисия.
КМЕТЪТ: Имам за теб една задача.
ИНЖЕНЕРЪТ: Карал Гот каза мисия. Ако е задача, може и да не я приема.
КМЕТЪТ: Карал Гот не прави разлика между задача и мисия. Мисия е, когато имаш оръжие. В първата част на мисията лъскаш оръжието, а във втората част на мисията стреляш в картеч напосоки. Като паднат всички, а останат добрите, си изпълнил мисията… Аз ти давам задача. Доста деликатна.
ИНЖЕНЕРЪТ: Слушам.
КМЕТЪТ: Двете птици Изчадие. Трябва да се обезвредят, без да се убиват. Най-добре пак да станат тюлени. Чак тогава може да правим ветропарк. Ти, разбира се, ще бъдеш главният инженер. Аз друг няма да търся.
ИНЖЕНЕРЪТ: Благодаря.
КМЕТЪТ: Иван Шабленски знае къде са птиците. Видял ги е в една пещера до брега. Стоят си там, играят барбут и пеят назално като тюлени.
ИНЖЕНЕРЪТ: Със сигурност кроят планове… Може ли да питам нещо?
КМЕТЪТ: Кажи.
ИНЖЕНЕРЪТ: Шабленски твърди, че тукашният вятър няма стопанско значение.
КМЕТЪТ: … и че дъщеря ми е сгодена за един от Сливен. Тука нищо не е вярно. Тука може да се изпотрепеш да търсиш някаква истина, може сто човека да разпиташ, и нищо няма да научиш. Като няма букви, думите са едни вибрации. Вибрациите нямат стопанско значение, само хорският резонанс има значение.
ИНЖЕНЕРЪТ: Боже, как си нямам една памет да ми го запомни това и като стана сенилен, да го каже на внуците.
КМЕТЪТ: Кой е сенилен?
ИНЖЕНЕРЪТ: Не, аз като стана сенилен… Ние от БАН остаряваме по-бавно… нашата есен е по-дълга.
КМЕТЪТ: За вас не знам… В тоя град всеки е тръба на орган и важното е да звучи вярно. Това от мен да го знаеш, ако и ти някой ден станеш кмет. Айде сега… (дава му знак да тръгва и се зачита в някакви документи)
ИНЖЕНЕРЪТ: Айде. (излиза)
Завеса (или завъртане на сцената)
Интериор на антикварен магазин. Вътре седи една дама. Ексцентрична по облекло и изказ, но с финес.
ИНЖЕНЕРЪТ: Казаха ми, че мога да ви намеря тук.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Говори ми на „ти“… аз съм стара, но и млада. Може пък да се познаваме от преди.
ИНЖЕНЕРЪТ: По-добре на „ти“. Дойдох да се запознаем. Всички ми викат – иди, намери Колективната памет.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Всеки минава през мен.
ИНЖЕНЕРЪТ: И аз затова…
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: При мен за да вземе нещо човек, трябва да даде. Може да вземе каквото си иска, а да даде каквото не иска. Затова си седя тука сама в антиквариата и никой не ме търси. Искат само да взимат.