Выбрать главу

ИНЖЕНЕРЪТ: А, без глупости! Трябва да разберем какво искат. Трябват преговори.

КАРАЛ ГОТ: Отивам в такъв случай да докарам кмета.

КАРАЛ ГОТ се впряга в рикшата и изчезва зад кулисите.

ИНЖЕНЕРЪТ влиза в пещерата. Пак се разнася грак. Чува се как ИНЖЕНЕРЪТ им казва: „Хайде сега един по един. Моля да се изслушвате! Не е академично… Моля! Моля за тишина!“ Птичето грачене спира. След малко се чува единствено кукане на кукувица. Чуват се пет кукания. Инженерът излиза от пещерата.

ИНЖЕНЕРЪТ: Може би е нещо като ултиматум. Сигурно имаме пет дни.

ШАБЛЕНЕЦЪТ и ВАЛЕРИЯ: (уплашени) За какво?!

ИНЖЕНЕРЪТ: И аз не разбрах…

ВАЛЕРИЯ: Да им хвърлим торбата с думите. Може да се изразят някак си.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: По-добре да кажат, да не ни държат в партер.

ВАЛЕРИЯ: Може нещо да сглобят. (подава плика на ИНЖЕНЕРА)

ИНЖЕНЕРЪТ влиза пак и им хвърля торбата с думите. Чува се одобрително грачене. Малко след това ИНЖЕНЕРЪТ излиза от пещерата и през това време пристига рикшата с кмета.

КМЕТЪТ: Вътре ли са…

КАРАЛ ГОТ: Вътре… чавка им е изпила мозъка.

КМЕТЪТ: Говорих с други кметове. При тях положението е спокойно. Нямат брожения.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: При нас нещата стават неочаквано бързо. Това е от нашия вятър.

ВАЛЕРИЯ: Който носи правоверни, православни и мамалигарски песнопения.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: И някои скрити закани…

ВАЛЕРИЯ: Другите нямат нашето море…

КАРАЛ ГОТ: Което е море до двеста метра, а по-надолу от кръста е бомба.

КМЕТЪТ: Все пак е нелогично… Нашият град е най-добре организираният град, при нас няма трафик и полюции. Няма отпадъци, мухъли или полипи. Може да има бомбирали буркани по мазетата, може да има някоя вкисната зелка в кладенеца, но това е. Отвън и отвътре нашият град е чист!

КАРАЛ ГОТ: Ние сме побратимени с Упсала, дето са доста успани.

КМЕТЪТ: И сега, на какво отгоре не знам, тия птици, тия рептили от всякакъв вид създават брожения и чупят международен инвентар за стотици хиляди евро.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: Отвързвайки лодките, ловко крадат мрежи и платна…

КАРАЛ ГОТ: За стотици левове.

КМЕТЪТ: Но няма да оставим така тая работа. Аз мисля да призова населението и всяка къща да си вземе за домашен любимец по едно изчадие. Да си ги гушкат, да им режат перата и да им кажат: абе вие ток от възобновяеми източници не искате ли бе! Какво сте се разпищолили? Какви са тия диверсии срещу зелено.бг? Но… което изчадие не слушка – в пералнята и пералнята на центрофуга. Разумът, знаете, е летлива субстанция.

От пещерата излизат КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ и ПАМЕТ. Всички са стъписани.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: (към ПАМЕТ) Ха, тебе не съм те викал.

ПАМЕТ: Насън и в ден като днешния няма нужда да ме викаш.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какъв ден?

ПАМЕТ: Паметен.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: Защо?

ПАМЕТ: Птиците накълваха буквите и казаха какво мислят.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: Точ в точ.

ПАМЕТ: Горе-долу точ в точ.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: Какво е то?

Напрегнато мълчание. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ започва донякъде тържествено.

КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Както знаете аз съм памет и на птиците, и на хората.

ПАМЕТ: … и на пчелите.

КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: На всички.

ПАМЕТ: На всичко, що лети, диша или плува.

КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: И на тия пред телевизорите, дето нито летят, нито плуват, ами само дишат.

ПАМЕТ: … понякога учестено.

КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: По същество. Тези вътре не са изчадия. Единственото животно изчадие е ехидната.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: Защо пък ехидната? Има едни жаби, дето са най-големите изчадия, а хамелеонът има език, два пъти по-дълъг от тялото.

КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Ехидната има характеристики на различни създания. Тя донякъде е птица, защото снася яйца. Донякъде е бозайник, защото кърми бебето си, донякъде е влечуго, защото такива са ù краката, а също има и торба да си носи малките. Но и тя не е изчадие.

КМЕТЪТ: Ехидни няма да се взимат по къщите. Не е възпитателно за децата.

КАРАЛ ГОТ: Някои вече имат ехидни по къщите. Моята първа съпруга беше голяма ехидна.

ШАБЛЕНЕЦЪТ: Много беше ехидна, вярно е

КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Тия вътре смятат, че перките износват вятъра.

ПАМЕТ: В тия „късни“ времена…

КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: … казаха, всичко се износва. Вятърът, законите, вярата, истините – всичко се износва и остарява. Всичко, което е било впрегнато твърде много и е било двигател за обществата…