ПАМЕТ: Били те птичи, рибешки или човешки…
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: … се изхабява. Всяка природна сила, която искаме да впрегнем, става твърде позната, изтъркана и безинтересна. Всяка божествена сила, която губи своята тайна, умира.
ПАМЕТ: … и при хората… царете винаги са ги убивали…
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Стихиите, казват, са недоволни. Морето, твърдят, се изтъркало и сега боботи от витла на кораби… Небето е пробито от летящи тела, които не са птици, и много неща не са естествени…
КАРАЛ ГОТ: Сетих се, че рибите ги дават като брашно на кокошките.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Силите стават притежание на съзнанието. А то слабее в тия късни времена…
ИНЖЕНЕРЪТ: Дори магнитите се износват за 400 години.
ПАМЕТ: А всеки човек – максимум за сто.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: А човешката мъдрост вече кучета я яли.
ПАМЕТ: Шабленски даже се изтърка, защото си мисли, че всичко знае.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Я млък…
КМЕТЪТ: Но в нашия град все пак е различно – вятърът винаги ни носи нови мисли.
ВАЛЕРИЯ: И желания.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Обаче искаме и него да впрегнем.
КАРАЛ ГОТ: Вече всички трябва да се впрегнем.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Не може да впрегнеш учителя си, нали. Не може да стоиш с отворена уста и вятърът да ти носи мъдрост, и после да му кажеш: „ Я работи!“.
ВАЛЕРИЯ: Я поддържай тая птица в полет!
ИНЖЕНЕРЪТ: Я покажи скорост и мощ!
ПАМЕТ: Е, няма работещ гуру.
От пещерата се чува весел грак на птици.
ИНЖЕНЕРЪТ: Това, което го говорим, кой го казва и дали е доказуемо?
ПАМЕТ: Приказките не са доказуеми, но може да са верни.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Те казват: Господ ни е дал повече, отколкото могат да ни вземат хората. Ние можем и без тях да се спасим.
КМЕТЪТ: Това какво значи?
ВАЛЕРИЯ: Не знам?
КАРАЛ ГОТ: И аз не знам.
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Те казват, че скоро ще се обърнат полюсите и юг ще е север.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Значи фазата ще е нула и уредите ще спрат да работят.
ИНЖЕНЕРЪТ: Тогава перките на генераторите ще се въртят наобратно и вместо да произвеждат ток, ще го смучат.
КАРАЛ ГОТ: Времето ще тръгне назад! Часовникът ми ще върви наобратно. Единайсет, десет… (другите подхващат като абитуриенти) девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно, йеееее!!!
КМЕТЪТ: Не е толкова весело, успокойте се!
КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ: Те ви канят вътре да се разберете. Накълвали са буквите и са сглобили приблизително точни изречения. Който иска, е поканен да влезе при едно условие – който влезе, вместо поздрав трябва да каже „Не сте изчадия“.
Всички влизат в пещерата. Всички казват „Не сте изчадия!“ или разновидности: „Ти, малкото… о, о, не си изчадие“, „Може да сте плашещи, но не сте изчадия!“, „Явно не сте от Чад, моля за извинение“, „Упс, не сте изчадия“ и подобни извинения.
Завеса
Край
Редактира: Калин М. Ненов
Публикации:
1. Електронно списание LiterNet – бр. 6/2012, 2012 г.
2. Електронен сборник „Психомантеум“ – „Библио.бг“, 2013
Илюстрация: Еми Димитрова
Киберпънк с човешко лице
Григор Гачев
Киберпънкът се роди като жанр през 1980-те, първо с филма „Беглец по острието“, след това с романа „Невромантик“. Създаде си гурута, спечели поддръжници и се наложи като основна част от съвременната фантастика. Или дори прогностика, според някои фенове. А когато нещо е толкова истинско, че доста хора го възприемат като прогностика, си струва вниманието. Защото обществото се движи не от законите на науката или технологията, а към мечтите и желанията си.
Основната концепция на киберпънка е бъдеще, което гъмжи от свръхтехнологии, но мизерията и социалното неравенство са останали. И дори завоювали още позиции, с всички последствия от това. Ако в типичното за фантастиката утопично бъдеще всичко или поне всичко необходимо е безплатно, то в киберпънка е без стойност единствено човешкият живот. Той е бъдеще на мегакорпорации, превърнали дори държавите в остатък от миналото, а правителствата им – в послушни фигуранти. Бъдеще, в което властта и парите са единствените ценности, а човешкото същество е консуматив.
За хората това бъдеще е затвор. Те оцеляват в него по законите на дарвинизма и плащат за това със същността си. Без значение дали са клошари, или шефове на корпорации, мечтите им касаят само тях самите и само в най-близък план. Изкуството, доколкото изобщо го има, се твори от отхвърлени от обществото маргинали. Добротата, жертвоготовността и благородството са изключения, редки до степен да не им вярваш, ако ги видиш. Човечността най-често е непредставима и непонятна. Накратко – хората са изгубили човешкото си лице.