След час обаче има само зверски главоцеп и като в черна мъгла изплуват и отминават лица, светлини, неща. Физиономията на солиден, гладко избръснат мъж. Сивия. Банджото бърше кръвта от устата си, пръстенът на Сивия му е срязал устната и му е избил един зъб. Сивия гледа Стеф право в очите недоумяващо…
Когато се събужда, Стеф лежи в непозната стая. Добре, че главоцепът е минал. На вратата се мярва лицето на Банджото и изчезва. Докато Стеф се чуди къде е, вратата се отваря отново и вътре влиза Сивия и го гледа изпитателно:
– Нещо треснал ли си преди дозата?
Стеф поклаща глава.
– Дойдох направо от ТВУ-то, да менкам парите. И Банджото ме нави.
Сивия го преценява на око и внезапно замахва. Стеф дръпва глава настрани. Твърде късно. Ръката на Сивия обаче е спряла на милиметър от лицето му.
– Пробвай да ме удариш – казва Сивия.
Стеф гледа невярващо.
– Успееш ли, няма да те пипна. Но иначе ще те потроша.
Стеф се надига от леглото тромаво и свива юмруци. Другият дори не се приготвя за бой, просто стои срещу него. Стеф замахва да го удари, после още веднъж – онзи всеки път успява да се отмести навреме. Направо е светкавичен. Стеф се амбицира, но ударите му срещат само въздух. Сивия е като призрак – миг преди юмрукът да му смачка лицето, вече е другаде. Направо не вярваш на очите си.
– Добре, остави – махва с ръка накрая Сивия. – Помниш ли кво ти набоде Банджото? – Изважда няколко различни ампули и ги подрежда на дланта си.
– Тая – посочва без колебание Стеф. Сивия вдига вежди и цъква с език.
– Шефе, казах ти, не те ментим – провлачва жално Банджото откъм вратата.
Сивия измъква от джоба си топка банкноти, отделя една и я подхвърля към него. След това отброява тънка пачка и я бутва в ръката на Стеф.
– Половината обратно. Нито ти си виновен, че не сработи, нито аз. Делим загубата.
Вече е вечерта на втория ден, така че Стеф се прибира. В джоба му има само една-две банкноти, за дребни харчлъци вътре. Останалите са у Сивия, дадени пред другите от бандата. Изхили ли се в лицето на Стеф следващия път, бандата вече няма да му вярва – пък щом му върна половината, значи му пука. И е достатъчно печен и жилав, за да е трудно да го махнат от пейзажа.
Първият месец после е като всеки. Само дето Гошката не се връща от поредната отпуска. Пометен от камион на една уличка, бил изскочил внезапно пред него. Не е голяма новост, де – на година по пет-шестима от ТВУ-то си отиват през черния изход, както му викат вътре. След още месец си заминава пък Чепа. Успял да се измъкне някак на покрива на спалното и скочил оттам, надолу с главата. Сигурно се е надрусал тайно от другите. Стеф е дежурен по парцал и на него се пада да избърше петното кръв и мозък на асфалта. В ТВУ-то няма как да си гнуслив, но въпреки това стомахът му се обръща, докато търка.
Третият, който умира, месец и нещо след това, е Хасан. Застрелян при опит да окраде възрастна двойка, докато вечерят в „Петте яребици“. Оръжието на дъртия чвор е законно и всички са видели как Хасан е влязъл, огледал се е, грабнал е чантата на бабичката и е хукнал към изхода. Нещо гложди Стеф – Хасан беше парче хитряга, не би грабил открито. По-голямата сестра на Мъри, от групата на Стеф, обаче е сервитьорка там и е видяла с очите си нещата.
– Печеняга е систъра – пояснява Мъри, докато разправя. – Нема да ме метне, не е от тия.
– Кво печена бе, нал секи я чука за нищо пара – промърморва заядливо Хлебарката отстрани.
– Инак е аут от кръчмата, ситен – отвръща Мъри миролюбиво. – А аз не съм ù клиент, че да ме литка.
След още няма месец разхожда катафалката Джонката. Всички, дето са се друсали тая вечер на тавана, са били вече под облаците, та не са го видели колко дози е опраскал. Уж си е слязъл до спалното сам. На сутринта обаче го намират в леглото студен, а като идват резултатите от аутопсията, директорът прави бесен тараш навсякъде. Стеф също изгаря с две дози „джам“, лепнати с тиксо отдолу на шкафчето, и с два дни карцер заради тях. Други отнасят и по повече. Стеф се чуди – кво му пука на директора кой се друсал и кой ша го копат? Един яд по-малко – що се газира?
– Сгреваш ли кво става? – пита го тихо след седмица Кибика, докато чакат на опашката в столовата.
– Кво да става?
– Четирма за четири месеца. Бая е.
– И кво? Пука ли ти?
– Ама кои? Дет беха в шибания опит.
– Ние двамцата сме окей – възразява Стеф, но по гърба му полазва студ.
– Дотука. Прай си извода.
Кибика не спира с ровенето. След два дни излиза в еднодневна отпуска Мангала. Кибика разменя с него няколко думи преди това. Вечерта след като се връща, Мангала ги привиква след вечеря със Стеф в един ъгъл и им кимва: