… достигаха тревожни новини. Узурпатор уби Констант, сина на Константин, а сетне Констанций Втори, другият му син, уби узурпатора и стана император. А в пограничните области напираха варварски племена както от север, тъй и от юг. Констанций Втори назначи за източен наместник братовчед си Гал и му даде титлата „цезар“. Но после се усъмни в заговор и го наказа със смърт. Пак по това време другият му братовчед Юлиан доби голяма известност сред народа, а когато Констанций умря, стана император. И Юлиан въздигна езическите богове, като сам извършваше жертвоприношения и гадаеше по черния дроб на животни. Той бе образован, но меланхоличен по темперамент, та затова искаше против времето да върне старината. Но копие го прониза на бойното поле край река Ефрат, а очевидци твърдяха, че пред лицето на смъртта се покаял и приел християнската вяра. След него дойде Йовиан, но той умря бързо. Император стана Валентиниан и като разбра, че не може сам да управлява държавните дела, повика брат си Валент и те си поделиха империята. Валентиниан тръгна на запад, а Валент остана тук. Тогава от юг се разбунтуваха агонистиците, които не живееха в градове, а скитаха по пътищата и щом срещнеха благородник, впрягаха го в колесницата му вместо животно. А от север напираха готите, освен тях – франки, алемани, квади, гали, лигури. Валентиниан умря и на негово място дойде синът му Грациан. И по това време Валент започна да допуска в римските земи онези готи, които бяха приели християнството, при условие че предадат оръжието, което имат. А прекупвачите им го оставяха, ако дадат подкуп. И тогава готите въстанаха и тъй се стигна до страшното поражение при Адрианопол, където загина Валент, а Грациан, като нямаше сили да владее сам, въздигна на изток Теодосий. Този Теодосий бе обладан от промисъла за свещения огнен меч изкупител, ето защо разруши езическите храмове, забрани жертвените клади и започна страшно гонение на езичници и еретици ариани. По-късно изпочупи статуите на всички римски и гръцки богове, но Зевсовата вкамени ръката му и тогава той я пренесе в Константинопол. И пак по това време престана да има олимпийски игри. И за сетен път Теодосий раздели империята на две, като изтока даде на сина си Аркадий, а изровения запад – на другия си син Хонорий. И земята отдавна не раждаше добре, възникнаха много вълнения, робите бягаха или убиваха господарите си. Не остана човек, който да се усеща силен и сигурен, та затова вече никой не обичаше държавата.
А водата течеше и хората я пиеха.
Почакай, Вергилий, сега, когато разбра всичко, съхрани мъдростта на очите си и обуздай нетърпеливото треперене на ръката, като не преставаш да дълбаеш мрамора с усърдие! Кой може да ти попречи в изпълнението на твоя план? Та никой дори не подозира намеренията ти, защото за хората, тези слаби, тромави и страхливи същества, такава постъпка изглежда невъзможна. Но ти сам себе си освободи от товара, понеже знаеш, че камъкът помни по-добре и от пергамента, и от човека. И понеже знаеш, че страхувайки се от истината, онези люде, които ще се родят по-късно, ще въздигнат нечий изкусен брътвеж за истина. И понеже знаеш, че след смъртния ще остане потомък, а след теб, безсмъртния, нищо… пиши, Вергилий!
Виждам как ястребови нокти разкъсват подобието на сърце в гърдите ти и вцепенение те обзема пред мисълта за Елица, но отблъсни мъката, защото дори нейната благодат е за другите, не за теб!
Нима не вярваше, че така ще стане? Но не избяга след фъфлещия Хонорий в блатата на Равена, а остана там, сред пламъците, през онази нощ, когато роби отвориха вратите на Рим и с наслада, и първи от всички приеха готските мечове в телата си. И видя пълчищата на Аларих, служил при Теодосий, да разграбват храмове и разкошни къщи. И видя пак там, близо до форума, един роб да гони с тракийска брадва господаря си, а като го настигна, препъна го и отсече крака му, а сетне и останалите членове, и лицето му имаше израз като да окастря ствол…
Тогава именно я забеляза да тича към теб през отблясъците от кръв и огън, с бели дрехи и коси, подобни на слънчев сноп. Тя се хвърли в нозете ти и помоли да я спасиш, и едва сега ти дойде на себе си, Вергилий, и като я вдигна, с почуда разбра, че в целия Рим само вие двамата стоите на едно място и разговаряте. А когато през таен проход успяхте да напуснете града, тя каза само:
– Води ме към Сердика!
– Коя си ти? – попита я, без да можеш да я видиш в тъмното, и чу отговор:
– Елица.
– Странно е името ти – каза.