Всичко това разбра. А вятъра не усети.
в града влезе Ернандо Кортес, който беше по-добър войник дори и от Светия войник.
И не беше сам.
Редактира: Александър Карапанчев
Публикации:
1. Антология „Чудни хоризонти“ – „Аргус“, 2000 г.
2. Сборник „Митове за овъгления мрак“ – „Аргус“, 2006 г.
3. Антология „Тринайсетте цвята на дъгата“ – „Човешката библиотека“ и „Тера Фантазия“, 2013 г.
Илюстрация: Влад Герасимов и Николай Теллалов
Философска и психологическа фантастика
Калин М. Ненов
Човешкият ум се противи на преките послания.
(Прочетете още веднъж горното изречение. Наблюдавайте мислите си. Усетихте ли желание да го отречете?)
Какво да направим в такъв случай, ако все пак имаме нещо да кажем на себеподобните си? От ония големите, важни неща? Може би даже светоспасяващи? Можем ли да заобиколим някак ума и да достигнем направо сърцето?
Ами, например да им разкажем… приказка?
Философската, алегоричната, а до голяма степен и психологическата фантастика ни разказват приказки. За по-пораснали читатели – а ако са написани наистина добре, хем за пораснали, хем за растящи. Истории, в чиято сърцевина блещука ядка мъдрост – досущ Детската царица в сърцето на Михаел-Ендевата Фантазия.
(В случай че нещо се мръщите, задраскайте „мъдрост“ и пишете „изстрадано знание“. … Не става ли? Е, нали ви предупредих още в първото изречение?)
При някои ядката блести ярко. Понякога даже твърде ярко – толкова близо под повърхността на света и случките, че ни кара да свиваме очи и бърчим челà. „Аман от лозунги и пропаганда, ей! Искаме чистата история! Искаме независими герои – а не високоговорители на автора!“. При други бърчим челà и присвиваме очи, понеже ядката е заровена твърде дълбоко. „Какво искаше да ни каже тоя автор? Може ли по-високо?“
Общото между тях – и мерилото, че са изпълнили мисията си – е да не ни оставят безучастни. Да ни подтикват да помислим; да поспорим с автора, пардон, героите и идеите – или да поприказваме най-приятелски; да продължим оттам, където свършват те; да прогледнем с очи, от ъгли, които са ни напълно нови и неочаквани; да потърсим по-надълбоко. „Ето! Там! Нещо се мъжделее!“ Навярно дори… да пораснем.
… Хайде, хайде, не се мръщете. Пробвайте историите – така де, приказките – събрани на страниците подир тази. Проверете с колко от тях ще се заприказвате, по приятелски; с колко спорът ви няма да се изроди в кавга. После, като привършите, ги пуснете да прележат. Да попият. А накрая, когато пак се присетите, погледнете се в огледалото:
Променили ли сте се? Покълнала ли е някоя ядка?
Аз примирам да споделите.
„Госпожица Вещицата“, „Невероятната Марта“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – сборници с разкази и роман от Величка Настрадинова
„Бариерата“, „Белият гущер“ и „Измерения“ – повести от Павел Вежинов
„Фантастични новели“ – сборник с повести от Александър Геров
„Хокерно погребение“ – сборник с разкази от Иван Серафимов
„Иркала, страната на мъртвите“ – повест от Вал Тодоров
„Фантастични игри“ – сборник с разкази и новели от Недялка Михова
„Извън картината“ – новела от Григор Гачев
„Нищо повече от въпрос“ – разказ от Агоп Мелконян
„Където не сте били“ – сборник с разкази от Велко Милоев
„В епохата на Унимо“ и „Приказка за камъка“ – сборник с разкази и разказ от Александър Карапанчев