Четох за това преди десетина години в „Сайънс тумороу“ и бях шокиран. Правели масови изследвания в клиника за сърдечно болни. Пишеше, че полето на Вернер – Бондарев изкривява траекторията на протоните и смущава микровълните. Това е всичко.
– Не се ли умори?
Синеоките издържаме повече на болка. Само идиотски се изпотявам… И реже, реже… Мислех да се занимавам с ефекта на Вернер – Бондарев след неконстантните пространства.
– Наистина щеше да отидеш от другата страна на оградата.
Ти знаеш за него? Слушай, нека се разберем веднъж и завинаги: нямаш право да мълчиш! Грешниците се изповядват не пред праведните, а пред осъдените на смърт, защото след екзекуцията те пренасят греховете им направо в небитието. Осъденият на смърт е най-бързият пощенски фургон за там. Само аз ще знам истината и ще знам най-много от всички!
– Натрупаната отрицателна ентропия взривно взаимодейства с нарастващата ентропия на вселената.
Ентропия с ентропия? Невъзможно. Те трябва да се превръщат в някакво поле, в някаква материя.
– Те се превръщат в космионно поле.
Не, не! Къде е звънецът за сестрата? Боли ме. Непоносимо. Нещо гори вътре. Запалило се е нещо. Точно тук, на гърдите. Някаква ръка стиска, опитва се да изцеди всичко отвътре. Трябва да изляза. Слънчево ли е навън? Ръцете ми треперят. Не, не в космионно поле, не може да бъде! То е качество на пространството и не може да има нищо общо с нас. Съчиних го изкуствено, само за дисертацията, за славата само, една хипотеза и нищо повече! Казах си: а защо делта ел да не клони към нула? И после реших една задача. Необосновано е, не виждам физически смисъл. Кванти на пространството, вълни на пространството и изведнъж – Вернер – Бондарев!
Чакай! Значи когато умира човек или животно, то се включва в кръговрата на мъртвата природа, а цялата натрупана негативна ентропия се превръща в космиони, така ли? Но нали вие сте космионното поле? Значи живеете с енергията на нашата смърт? Окупирали сте пространството и се храните с усилията на органичната природа, обирате огризките ù, които заравяме на метър и половина под земята, като хищни птици по клоните на вселената…
– Така е решила природата – да прехвърля енергията си от вашата форма в нашата форма.
Емилия беше права – ужасното дойде. Искам прекалено много. Щом трябва да бъде така, да бъде. Питам се „защо?“ и сам си отговарям „защо пък не?“.
Боли ме. Къде е сестрата? Трябваше да се наметна, в градината е хладно. Едва движа краката си, едва дишам. Сега мисля, мисля! Сестра, искам морфин! Искам да видя палмите и таитянката. Искам да дишам, нищо друго. Нищичко!
Страхувам се, космионно поле. Здравей. Чакаш ли? Няма да те измъчвам дълго, бъди малко търпелив, искам да събера повече съвършенство за теб, много, много ще събера. Пиршеството е близо, ще ме поемеш. Аз ще остана тук и ще се включа в кръговрата, ще ставам трева, хумус, микроелементи. Така – милиарди години. Хубаво е, нали? Аз, който не успях да стана идеалът от ракови клетки. Естествено е да си отива човек, а се страхувам. Наистина се страхувам, защото не го разбирам. Почакай минута и ще ме имаш, обещавам. На теб и на другите. Всъщност вие нямате местоимения. Така си живеете, без „аз“. А аз съм аз, още малко ще бъда, после ти ще вземеш всичко без онова, което става хумус, ще напълниш енергетичната си яма. Не, не те мразя, просто си ми някак противен. Но и ти си зависим отвън, нали? Всички сме зависими отвън. Добре де, още минута. Като че ли можеше да свърши иначе. Знам всичко това, а не го разбирам. Не го разбирам!
Как си, ентропийо в мен? Готови ли сме да се превърнем в космиони?
Все пак ставаме разум.
Сърцето ми едва удря, тихо, тихо, почти не го чувам… Защо не го чувам?
Щом трябва…
Редактира: Елена Коларова
Публикации:
1. Списание „Съвременник“ – бр. 2/1978, 1978 г.
2. Сборник „Спомен за света“ – „Отечество“, 1980 г.
3. Сборник „Греховно и неприкосновено“ – „Христо Г. Данов“, 1983 г.
4. Сборник „Нагоре по стъпалата към бога“ – „Сиела“, 2009 г.
Алена капка кръв
Никола Кесаровски
На Агоп Мелконян
Очаквах да получа крайния (отрицателен, разбира се) резултат от експеримент 103 и да се заловя с нещо по-сериозно.