Една година по-късно Змейчето укрепна, заглади люспите и постепенно хората спряха да забелязват, че е недоносче. Един ден то реши да стисне прехранения розов шопар в ноктите си, за да познае най-после чувството, което изпитва истинският змей, докато слуша предсмъртния писък на жертвата си. Обаче в последния момент му стана жал за горкото животинче и за да не се изкуши и все пак да го убие, го подари на Юначеството за прасе следотърсач.
Покрай шопара Змейчето беше свикнало да се грижи за някого и за да не се чувства самотно, то си купи от магазина на Сливаря (всъщност верига хипермаркети) нов розов шопар и започна да го отглежда. Обаче поучено от горчивия си опит, най-напред прилежно прочете инструкцията. Тя беше ново издание, променена заради многобройните оплаквания на клиенти, и в нея пишеше, че шопарът може да се храни със златни круши и всякакви видове ябълки.
Никой повече не нападаше златните ябълки и бащата на тримата братя най-после похвали синовете си:
– Поне едно добро дело да свършат тия непрокопсаници…
Той изобщо не предполагаше, че истинската причина е стремежът към по-добро обслужване на клиентите в магазините на Сливаря.
Калиш и Гатун останаха да вършат добри дела в Приказничеството. Всеки четвъртък играеха бридж, а в края на седмицата – голф.
А ти, читателю, сигурно се питаш каква беше ролята на Къх Пфу в тая история. Много просто – този път той нямаше роля.
Редактира: Вихра Манова
Публикации:
1. Сборник „Професия Юнак“ – „Аргус“, 2006 г.
2. Антология „Знойни хоризонти“ – „Аргус“, 2006 г.
Драконът и портокаловият сок
Геновева Детелинова
Последният слънчев лъч помаха за довиждане и лилавото небе се призна за победено, отстъпвайки сцената на дъждовните облаци. Малкото останали по улиците хора вече бързаха към домовете си, вкопчени в развяваните си от вятъра дрехи. Анорексична женица изпълни балетен етюд с огромен черен чадър, с който се редуваха да се носят по улицата. Владимир спря да я погледа, сух и горд под своето перфектно изпълнено заклинание против дъжд. После продължи към сградата на съвета – бяло, мраморно здание, имитиращо архитектурата на древен Рим. На входа го посрещнаха две статуи, издържани в същия стил.
– Кво зяпаш? – примлясна едната.
– Изобщо не съм асиметричен – изтъкна втората – ако искаш пък да знаеш.
– Такива са били разбиранията за идеален мъж тогава – изпъчи се първата.
– Аха – съгласи се Влад разсеяно.
Откакто работеше тук, двете статуи близнаци упорито се опитваха да го убедят, че никак даже нямат причина да се комплексират. Продължаваше да недоумява защо именно те бяха поставени на входа и защо, по дяволите, не им намерят поне по един чифт боксерки.
– Да взема ли мантията ти? – предложи едната и посегна към закопчалката, като съсипа заклинанието против дъжд. Светещият купол над главата на Влад се стопи и дъждът ентусиазирано забарабани по темето му и се застича надолу по дългата му черна коса.
– Не, мерси – намуси се той.
Тръгна между колоните към залата за съвещания. Мантията му, която допреди малко се развяваше гордо, се завлачи по мраморния под. Сградата беше смущаващо тиха. Влад нямаше представа дали това е нормално. За първи път му се случваше да отиде навреме за съвещание. Не знаеше какво се прави преди това – дали имаше преброяване или физзарядка? А може би пееха надъхващи песнички.
Имаше си предимства да си със стотици години по-млад от най-младия магьосник от Съвета: никой не очакваше да идваш навреме. Имаше си и недостатъци: непрекъснато те наричаха „моето момче“ и понякога се тревожеха дали се храниш добре. Днес беше точен, защото се носеха слухове. Тревожни слухове. И подозираше, че маститите белобрадковци замислят нещо гадно и нередно. Затова забърза крачка и направо влетя в залата за съвещания.
В първия момент едва я позна – обикновено осветена със стотици факли, просторната зала сега беше тъмна. Дори единственото кръгло прозорче над трибуната се криеше зад завеса. А в средата на залата, на светлината на няколко флуоресциращи кълба, се беше събрала група старши магьосници. Когато Влад влезе, към него едновременно се обърнаха дванадесет гузни физиономии. Така гледа човек, когото тъкмо са изловили да си прави топчета от сополите.
Каква беше вероятността преди съвет най-изтъкнатите магьосници да се събират, за да правят сополени топчета заедно? Май клонеше към нула.