– О, Владимир, ние тъкмо завършихме едно заклинание – започна колебливо най-старшият от магьосниците. Въпреки сумрака Влад го разпозна по феноменалния нос. Злословниците твърдяха, че го е придобил при опит за размножаване чрез деление.
– Мда, погрижихме се за нещо – потвърди друг, с дълги бели мустаци, открояващи се ясно на флуоресцентната светлина.
– Ще изпратим дракона в Другия свят – весело додаде трети магьосник, чиито уши отразяваха светлината и сияеха като две луни край лицето му.
Сякаш дори ушите на магьосника помръкнаха, когато останалите го приковаха с погледи. Онзи с мустаците не се сдържа и го срита.
Александър поразмисли, погледна философски на нещата и реши, че в крайна сметка не беше болка за умиране (да де, образно казано). Извади от чекмеджето на бюрото си списъка, над който с равен, старателен почерк вчера беше написал, подчертал и обградил с удивителни заглавието Неща, които ще свърша, преди да умра.
После вдигна поглед от листа и се взря в изгряващото слънце.
Цветовете, о, цветовете!
Добре де, всъщност точно срещу неговата кооперация се издигаше висок панелен блок. Тоест, макар да живееше на последния етаж, виждаше единствено прозореца на съседката Станка, която тъкмо си поливаше мушкатата. Затова пък мушкатата бяха хубавки. Съседката – не чак толкова.
И така, макар изгревът никакъв да не се виждаше, то цветовете му несъмнено бяха неописуеми, някъде там иззад панелката на леля Станка и нейните мушката.
Върна се на списъка.
1. Да си изпия кафето.
Отметна със замах първата точка.
2. Да видя изгрева.
След известен размисъл задраска „изгрева“ и го замести с „мушкатата на леля Станка“, сетне отметна и втора точка.
3. Да завърша трилогията.
Погледна гордо тетрадката, където беше записвал последната част на своя опус магнум, и нарисува чайчица срещу трета точка.
4. Да науча суахили.
Това пък защо го беше написал? Както и да е, може да мине през видеотеката и да потърси нещо като „Суахили за трийсет минути“.
5. Да измисля паметни последни думи.
Хм, щеше да отнеме време. Засега остави една въпросителна срещу точка пет и премина нататък.
6. Да звънна на Влад.
Вероятно наистина беше редно да уведоми сина си, че ще умре.
Отекна гръм, светкавица раздра небето.
– Сссракона! – зловещо просъска Владимир.
В тъмната зала на Съвета настъпи мълчание.
– Ъ, кво? – престраши се да попита магьосникът с ушите.
– Дракона – поясни Владимир. – Опитай ти да го просъскаш зловещо, да видиш лесно ли е.
– Е, да – кимна разбиращо старшият магьосник. – Но виж, Влад, не се ядосвай. Знаеш ли колко милиона ринва отиват всеки месец за резервата, и то за да живее там един-единствен дракон? Много разходи, никакви приходи. Ще спестим пари за нови мантии. Със звездички!
– Този дракон е нашата национална гордост – тросна се Влад. – Защо мислите на герба ни има дракон? Драконът остава тук!
– Ама той побесня! – изписка дребничък магьосник с кофти захапка. – От осемдесетина години се държи странно, но сега съвсем го изтървахме от контрол. Търчи из резервата и пали рододендроните!
Влад изгледа ледено един по един магьосниците, сетне се врътна на пети. Подгизналата му мантия и подгизналата му коса се развяха в синхрон. И тъкмо когато моментът беше достигнал върха на своята драматичност, гарванът му влетя в залата и зазвъня.
Влад подбели очи. Нищо не убива драматизма така, както кръжащият звънящ гарван.
– Добре де, стига – прошепна Влад, но гарванът, както винаги, го игнорира напълно и продължи да издава звук като от стар стационарен телефон. След петото позвъняване се включи и секретарят.
– В момента съм зает – чу Влад собствения си глас да отеква из залата – но ако много ви се говори, излейте душата си след сигнала.
Гарванът избипка. Влад метна поглед към магьосниците, с който се опита да изрази „знам, гарванът се държи откачено и ужасно се извинявам, обаче още съм ви ядосан и ако не беше проклетият гарван, щяхте да видите вие“. За съжаление, капацитетът на погледа му не стигна за цялото изречение. Получи се доста особено примигване с едното око, завъртане на другото, и пълен разнобой в тълкуванията на зрителите.
Целият проблем с гарвана беше започнал, когато Влад се опита да му разясни същността на мобилните телефони и да го убеди да поеме някои техни функции. Гарванът обаче разбра израза „подвижен телефон“ твърде неправилно. Поведението му крайно озадачаваше всички магьосници, но Влад трябваше да поддържа връзка и с Другия свят.