Мамон въздъхна.
– Сега колко е часът?
На хлапака му трябваха няколко дълги секунди, докато изрови ръката си от огромния ръкав на робата. После още няколко, докато разбере, че часовникът е на другата му китка, и процедурата се повтори.
– Един следобед.
– Добре, значи трябва да побързаме. Ако ни спипат, веднага ще раздрънкат на всички как Мамон го е хванал някакъв хлапак.
– Ей, след месец ставам на петнайсет – нацупи се хлапакът.
– А аз след месец ставам на трийсет хилядолетия, тъй че ще си траеш! Давай да го караме по протокол, че да се прибирам. Ако не съм у нас до пет, жената пак ще реши, че съм ходил по кръчмите с момчетата от службата, а не ща да спя на дивана.
Момчето разлисти припряно книгата, която все още стискаше.
– Ами според указанията тук аз трябва да ти дам душата си, за да ми изпълниш най-съкровеното желание.
– Ох, давай да пропуснем тая част с душата и да минем направо на желанието.
– Ама правилата…
– Виж, хлапе, някога имал ли си вземане-даване с душа на тийнейджър?
– Миииии… – отвърна приносителят на въпросната.
– По-лошо е дори от душите на адвокатите. Постоянно търчат из цялото Пъкло, искат това или онова, не спират да задават въпроси и на всичкото отгоре все не са в казаните си навреме за вечерните мъчения. А пък откакто онзи самолет с момичетата на Плейбой се разби, постоянно се опитват да се промъкнат в техните казани. Имаш ли представа всичко това колко административна работа значи? Постоянно чета и подпечатвам разни доклади, от които получавам адско главоболие. Дори данъчните инспектори си стоят по-кротко по казаните и си търпят мъченията. За това отсега ти казвам да си задържиш душата. Тая работа с желанието ще я минем pro bono, но само този път и при условие че си остане между нас. Не искам да ми излезе добро име. Дето се казва, трябва да си пазя авторитета.
– Ама в книгата на господин Демонски пише…
Демонът щракна с пръсти и по корицата на наръчника пробягаха синкави пламъчета. Момчето писна като осмокласничка, видяла паяк в дамската тоалетна, и хвърли книгата. На пода се посипа само сивкава пепел.
– Та след като се оправихме с въпросния господин Демонски, да го караме по същество – избоботи Мамон. – Казвай какво искаш, че съм оставил печката у нас включена.
– Ами аз, таквоз… – запъна се хлапакът, зяпайки купчинката пепел на пода – … искам… ъъъъ… искам… кажи го де… онуй, как му беше името…
– Световно господство?
– Не, не, другото.
– Безсмъртие?
– Не, онуй, дето е още по-хубаво.
– Шведки-близначки?
– Не, не това… чакай малко! Те пък за какво са ми?!
Мамон се опули срещу него.
– Ама ти сериозно ли???
– Ами че аз дори не знам шведски!
Мамон позяпа хлапака още няколко секунди и махна с лапа.
– Май трябва да оставим тази част с желанието за след две-три годинки, а?
– А не, ти каза, че сега трябва да свършим работата!
– Е, да де, ама ти знаеш ли колко черни заклинатели са си продавали душите срещу шведки-близначки? Страшно популярен артикул са сред мъжка аудитория… е, и сред част от женската, но там нещата са малко по-особени.
– Сетих се какво искам!
– Не ми казвай, че са японки-близначки, защото те много трудно се намират и не знам дали ще успея да ти ги доставя навреме. Страшно бързо се изчерпват, да знаеш…
– Какво… не, остави ги тия глупости. Искам…
– Даааааа… – подкани го очаквателно Мамон.
– … искам…
– Слушам те – Мамон наклони глава.
– … искам да унищожиш училището ми!
Мамон се ококори.
– АМА ТИ СЕРИОЗНО ЛИ???
Очите на хлапака заискриха, сякаш току-що е открил, че хубавичката дъщеря на комшиите има навика да се преоблича, без да дърпа завесите.
– Аха.
– Да унищожа училището ти?
Момчето закима толкова бясно, че главата му за малко не се отвинти от раменете му.
– Да!!!
– Да го унищожа?
– ДА!!!
– Ти ме занасяш?
– ДА… чакай, какво? Не, не, защо ми е да те занасям?
– Да видим. Призовал си всемогъщ демон, който ти предлага да ти изпълни едно желание съвършено безплатно, и ти искаш от него не безсмъртие, не власт, не разните му там групови наслади, а ДА УНИЩОЖИ УЧИЛИЩЕТО ТИ???
Хлапето се нацупи.
– Че какво му е на това желание?
Мамон изпръхтя и зарови лице в дланите си.
– А жената се чудеше защо не исках деца.
Момчето се поколеба.
– Е, виж, ако не искаш, можеш само да подпалиш едното крило на училището… ако може, онова, където е кабинетът по биология, че в понеделник имам контролно.