– О, господи – измърмори Мамон, мачкайки лице с длани. – Добре, че тате не е тук да ме види.
– Добре де, какъв е проблемът? В смисъл, предлагаш ми световно господство, пък се цупиш, че искам да унищожиш нищо и никакво си училище. Това не е ли по-лесно?
Мамон го изгледа подтиснато.
– Виж, малкият, в тоя занаят съм от двадесет и пет хилядолетия. През лапите ми са минали некроманти, черни заклинатели, вещици и какви ли не хаховци, дето не са могли да си намерят свястна работа, ама ти си първият, дето ми иска да унищожа училище. Ти да си чувал за професионална гордост?
– Добре, добре, добре. Щом е така, искам класната да си счупи крака.
– Ей, това е жестоко дори по моите стандарти!
– Ама знаеш ли колко е зла???
– Карала ли те е да стоиш в казан с вряща сяра, защото си закъснял за час с три минути?
– Ми не.
– Е, моята ме караше, ама да не мислиш, че съм тръгнал да я убивам… не че не ми е минавало през главата…
Момчето се замисли, почесвайки се с недоизкусурения си жезъл.
– Добре тогава. Искам най-хубавото момиче в класа да се влюби лудо в мен.
– Хлапе, ти си на четринайсет…
– Почти на петнайсет.
– Да де, ама пак си твърде млад, за да се влюбва в теб който и да е било. Казвам ти го като мъж с някое и друго хилядолетие опит, да се захващаш сериозно с жена, преди да си чукнал трийсетте, носи само неприятности. Затова първо се порадвай на живота си и после се занимавай с тая част с лудото влюбване, става ли?
– Ама то нищо не остана за изпълняване!
Мамон потърка брадичка.
– Случайно да искаш някой талант?
– Талант?
– Сещаш се? Да пееш, да свириш… такива глезотийки. Жените страшно си падат, повярвай ми. Братовчед ми свири с рок-група и не може да се отърве от фенки.
– Винаги съм искал да свиря на китара – изтърси хлапето.
– Чакай малко да видим какво има на склад – отвърна Мамон и извади мобилен телефон.
Хлапето го зяпна шокирано.
– Ама ти сериозно ли?!
Мамон го изгледа обидено.
– Ей, това, че съм демон, не значи, че не съм в крак с технологиите. Все пак е двайсет и първи век, да му се не види! Пък и работещите в сферата на Пъклото използват специални тарифи. Собствениците на мобилни оператори са много щедри, като знаят къде ще идат, като умрат. Никой не ще казанът му да е до отходната шахта. – Той набра някакъв номер и бодро изчурулика в апаратчето. – Здравей, слънчице, Мамон е. Как си днес? Това да се чува, сладурче. Да, и аз съм добре… не, още съм женен, но нали ти обещах. Разведа ли се, първо на теб ще се обадя. Виж, миличка, тука съм изпаднал в една ситуация и ми трябват услугите ти… не, не, не тези услуги! Имах предвид такива от малко по… ъъъъъ… по…
– По-професионално естество – подсказа хлапакът.
– … по-професионално естество – той погледна момчето намусено. – Не е учтиво да се подслушват чужди разговори!
– Извинявай – измънка хлапакът. – Само исках да помогна.
– Какво, пиленце? Не, не е жената. Един клиент – Мамон въздъхна тежко в телефона. – Да, призоваха ме. Много лоша работа… благодаря за съчувствието. Ще се оправя някак. Та точно за това се обаждам. Тоя тип, дето ме е призовал, е – Мамон хвърли поглед на хлапака, който се опитваше да изглежда така, сякаш не е в стаята – доста могъщ магьосник… не, Рагнар Бесния е направо като маргаритка в сравнение с този. Размахва тук един жезъл, крещи, че щял да ме зароби, ако не му изпълня желанието, и пуска едни магии, дето никога досега не съм виждал някой смъртен да ги прави… направо ме е притиснал в ъгъла. А пък душата му… толкова черно нещо не си виждала. Чак не ми се ще да я взимам, ама знаеш, правилата са си правила. Затова трябва да го карам по протокол. Я кажи какво се намира при теб на склад, че вече става нетърпелив. Да, предложих му световно господство, ама той каза, че не му трябва помощта ми и сам щял да се справи с покоряването на света. Да, и с безсмъртието пробвах. И за туй каза, че може сам. Да, и с шведките опитах – нищо. Не, не знам дали от онези, не съм го питал – Мамон погледна към момчето, което зяпаше в обувките си. – Виж, пиленце, наистина бързам. Тоя тип взе да става страшно нетърпелив, затуй виж в компютъра нещо, с което да го изкуша. Да, да, да, слушам те… – Мамон се заслуша, накрая закри телефона с длан и погледна към хлапака. – Нямаш късмет, малкият, всички музикални таланти с китари са се изчерпали. Както и тези с барабаните.
– Може и нещо по-класическо.
Мамон побъбри в телефона и пак го закри с длан.
– И те са свършили. Пианото, челото и цигулката много бързо се изчерпват, пък и са с предварително записване. Останали са само таланти за свирене на балалайка.