– Пусти му гяволии змейски! Бях забравил какво е.
– Здравей, тате – рече усмихнат Бранко.
– Добра среща, сине Алтимиров – поздрави и змеят, докато с плясък събираше крилете си.
– Сполай ви и на двамата. Къде сте се намерили? – старецът се ухили. – Ще става ли рат, Храбро?
– Ще става, Петруне. А за срещата… друмищата вече са близки – и човешките, и змейските.
– Значи няма да се размине без бой, а? Да си търся пак меча тогаз – изрече Петрун и като усещаше новата сила в себе си, едва се удържаше да не рипне нагоре. После се сети за съня си и погледна сина си.
– Вест от Перун бога ти нося, тате. Съвет ти праща да издумаш всичко, що те тормози, на женски уши нечии, сам. Каза, че ще се сетиш.
– Хайде да тръгваме, че работа ни чака. И на двама ви ще разчитам утре – каза змеят.
– Утре?
– Ще ходим на сватба, тате – рече Бранко, а в очите му блеснаха мътни огньове.
В деня на сватбата в селото влезе конник. От сън или от безсъние се страхуваш повече? Човекът остави коня си и тръгна към сбралото се множество. Поляната бе разцъфтяла от цветове, гласове и музика. В единия край бяха седнали сватовете и булката, а хората в средата се надиграваха с младоженеца. Новодошлият се приближи и като го видяха гайдарите, спряха да свирят. Сватовете се смутиха, а Златан спря да играе и се приближи до госта.
– Що търсиш тъдява, Бранко?
– Дошъл съм да ти посвиря, а пък ти да поиграеш – рече той и извади кавала от торбата си.
– На тебе ли да ти играя? – подигравателно каза младоженецът.
– Не. Ще се надиграваш – тихо рече младежът и миг преди да засвири, погледна Дила.
– Та то не остана кой да се мери с мене, аз всички надиграх…
Бранко започна, а някой пристъпи зад гърба на Златан. Хората ахнаха. Беше хубавец, с ослепително бели дрехи, а на главата му светеше корона с елмаз. Младоженецът присви очи, после погледна към Гораздов връх, но прие предизвикателството.
И започна танцът.
Освен от кавала музиката се съпровождаше и от тъпан, който, за изненада на всички, биеше не друг, а Петрун.
Няма ли време? Защо винаги е късно?…
Надиграването не секна до пладне. Лека-полека всичко излезе извън познатото и навлезе в света на танца. Туптенето на тъпана постепенно се забави. Петрун, усмихнат, вдигаше и замахваше, но инструментът сякаш нарочно забавяше ритъма си. А кавалът на Бранко – обратно, засилваше и насичаше мелодията.
Туммммн!
Златан – ръценакръставдиганепремятанеподскоклеконавежданепоеманенадъхзапъхтян.
Туммммн!
Храбро – високовдигнатдесенкрактрипътивляволекоподскачанетрипътивдяснолекподскок.
Тумммн!
Запъхтяндъхътнедостигапотначелотослюнкавединиякрайнаустните.
Тумммммн!
Завъртанеподскокприклякванекракататанцуватбезкрайбезуморажеланиезаощевдиганенаръцете.
Туммн!
НаклонвлявонаклонвдяснозалитанеНе!
Тумммммн!
ЧистекстазопиянениесветътживеезарадименСъмБогСъмСъздателАзТанцувамтворяТанцътеизточниктанцътеистинатанцувамтанцувамтанцувам!!!
Тумм!
Обръщанепотумораще…
Тумммммнммн!
ПочувствайритъмаподчинисенакрасотатаВижтемеВижте!!!
Тумм!
Подскокмалкаглъткавъздух…
Туммммммммн!
Искамощеиощеенергиявпръститеисухожилиятаподскачамлексъмкато перцесвириощеискамощеибързо!!!
Тум!
Самоощемалкода…
Туммммммммммн!
Танцувайтанцувайтанцувайритъмътнавселенататуптивменогънекръвтамипламъци очитемидаймимузика…
Тум!
Подскокище…
Туммммммммммммн!
Силатасилатасилатасилатапияотмузиказадародятанца аз съм енергия без материя аз съм недостижим искам още музика…