– И най-важното – стресна ме Гигапенчев – те имат официален лиценз за някои неща. Трябва да им го вземем. На всяка цена.
– Какво ще искат? – попитах аз и тръгнах към хотел „Акула“, чиято хищна холографска фасада ефектно светеше в хладната вечер.
– Какво може да искат? Или данъчни чистки, или икономическа информация. Може и нещо генно…
Спрях рязко.
– Гига, с гениите не ми се забърква. Знаеш, че там бият през ръцете.
– Спокойно, говори първо, пък после ще мислим. Нали ти казах, че имат лиценз. Аз съм с теб.
Имах чувството, че гадното копеле вече е сключил договора и ме поставя пред свършен факт. Да видим.
Заведението се намираше съвсем близо до хотела. Огледах се, за да открия камерите, за които ми приказваше Гигапенчев, но нищо не видях. Вътре беше чисто и пълно с народ. Имаше сигурно хиляда души. Направо онемях.
– За какво ме натъпка тук?
– Шшшт – каза Гигапенчев. – Сядай и не приказвай, за да не те помислят за ненормален. Намести си очилата на главата и само слушай. Така е добре. Виждаш ли масата със забравения мобилен вестник на стола? Сядай там. С гръб към витрината, на външния стол. Хубаво. Поръчай си нещо и чакай, ония ще дойдат. Не се излагай обаче да поръчваш ядене и други подобни простотии, тук хората идват не за да ядат. В този бар обикновено се събират хора с мутагенни настройки за засилена стадна принадлежност. Седят един до друг и си обменят разни феромонни и тестостеронни кодове. От това изпадат в екстаз, ендорфинът им се покачва и жлезите им работят на шест. Направо са смърт за наркопласьорите. Ако продължава така, дилърите ще умрат от глад. Това е най-скъпата изгъзица в момента и била страхотно усещане. Барът е хубав, понеже се събират само богати копелета и ченгетата го пропускат. Ако някой се опита да се натресе до теб, не се шашкай, от време на време тук влизат и обикновени хора да пият по една бира с променена молекула на алкохола, както я рекламират.
Поръчах си чаша бира с променена молекула на алкохола и небрежно се заоглеждах. Имаше много хора, но беше спокойно и дори сравнително тихо. Около масите се виеха холореклами и придаваха странен вид на това, както ми се струваше, най-обикновено заведение. Пред мен се извисиха екстравагантните форми на неизвестно по пол създание, целящо да ме изкуши с реклама на някакъв невероятен програмируем гел за коса. Така и не разбрах какво щеше да направи този гел от моята перушина, защото към масата ми приближиха двама души. Огледаха ме и сякаш се заслушаха в нещо. Дали търсеха контакт с феромоните ми, или бяха хората, които чаках? И те си имаха тайни съветници като моя Гигапенчев. Явно им потвърдиха, че аз съм точно този, с когото трябва да се срещнат, и седнаха срещу мен. Кимнах им, без да подавам ръка. Телесните контакти не са желателни, ако не искаш да ти изсмучат цялата информация от електрониката, с която почти всички ходят накичени. Затова се връща древният римски жест на приветствие с повдигната с дланта напред ръка. Аве! Доколкото си спомням, и някой друг употребяваше този поздрав.
Двамата бяха като братя, еднакво високи, с тлъсти вратове и запотени чела. Единият имаше грозна черна брадавица под лявото си ухо, която неприятно се тресеше и настойчиво привличаше поглед. Най-вероятно не беше от естествен произход. Или контролен чип за управление на имплантирани бионаноси, или, което е по-вероятно, следящ сат за директна широколентова връзка. Само се чудех защо е толкова голяма.