– Ще поръчате ли нещо? – любезно попитах аз.
Двамата се спогледаха. После единият каза:
– Не. Десет минути, за да се разберем.
– Делово и експедитивно. Какво трябва да направим?
Отново последваха погледи. Междувременно се обади и Гигапенчев:
– Да, тия са. Този отляво е Корейчук, а другият трябва да е Сипайко. Внимавай, ползват специални наети ленти за обмен с насочен бял лъч. Не мога да им хвана разговорите.
Този, когото Гигапенчев нарече Корейчук, се наведе над масата, сякаш искаше да ме огледа по-отблизо.
– Имаш добри препоръки – каза той. – Дано да са верни.
Свих скромно рамене.
– Можеш ли да влезеш в клъстерна база с активна защита от обикновена станция?
„Не“ – каза Гигапенчев в ухото ми и аз стриктно повторих:
– Не.
Корейчук кимна доволно.
– Знам, че не можеш. Само питам. Слушай сега. Имаме подготвен план, в който тази база за около две минути ще остане без защита и ще има отворен червен сегмент за копиране. Мислиш ли, че ще се оправиш?
Добре знаеше, че аз не бях компютърният гений, но в случая представлявах и Гигапенчев, така, както винаги е било. Затова питаше мен, сещайки се за партньора ми. С моя, сакатия досадник бяхме шеметна двойка и това също допринасяше за името ни.
– Какъв е видът на сървъра? – попитах.
Корейчук се замисли за секунда, явно чакащ отговор от хора, които разбираха повече от него от тия неща.
– Шест оникс, закрит със случайни прекъсвания.
– Юникс – поправих го аз. – Юникс от шести клас. Няма значение. Техническите подробности явно ще ги обсъдим с някой друг. Колко е обема на клъстера?
– Неясен – почти веднага отговори Корейчук. – Но едва ли е голям. Трябва да се действа на момента.
– Как ще отворят шлюза за данни?
– В определен ден прехвърлят архиви на оптични банки. За две минути ще бъде спрян контролния сателит и ще бъде отрязано захранването. Две наносекунди преди да се включат UPS-те, ще бъде насочен син лазер в едната оптика. Две минути. Това е времето за действие.
– Кой ще насочи синия лазер? – полюбопитствах.
– Това вече не те интересува. Въпросът е можеш ли за две минути да прихванеш базата и да я пренасочиш?
Направих се, че мисля усилено. Гигапенчев редеше в ухото ми:
– Тия имат човек на това място. Това е добре. За прихващане ще я прихванем, ама веднага ще ни усетят. Проблемът е откъде ще действаме. Второ, закрити сървъри от шести клас нали се сещаш кои имат? Под милион не падай. Съгласи се, вземи им аванс като за консултация и после ще видим подробностите. Ако е някой правителствен сървър няма проблеми – само да вкарат синята нишка и сме го изяли. Тоя другият много мълчи нещо. За какво е дошъл, да свети ли? Я ги подхвани за парите, да се размърдат малко.
– Става – казах аз. – По принцип. В смисъл, ако всичко е както го казвате. Оптична нишка и спрян сателитен контрол. Може и да стане. Ако стане, един милион в свободни кредити. Ако не стане – петдесет хиляди за консултацията.
– Ти не си сайбър – каза Корейчук. – Ясно ти е, че те търсим не за това. Или не само за това. Имаш хора и можеш да дръпнеш данните, ако пуснем червения сегмент. Трябваш ни за после.
Помълча известно време и не можех да разбера дали мисли, или се консултира. Гигапенчев и той мълчеше, което не беше на добре.
– Какво искате да направя?
Корейчук наведе ниско глава, сякаш искаше да види нещо под масата.
– Можеш ли да разгърнеш биовид от фосилизирани находки? – попита той.
– Ако има достатъчно данни в тях и има генен програмист да им направи изходния код. Но с много условности.
– Ако имаш само изходния код, без находката?
– По-трудно е. Когато има находка, винаги могат да се променят схемите в картата, ако се наложи. Като няма находка, трябва да се разчита, че програмистът е направил идеална генна карта от първия път. Аз такъв случай не знам.
Корейчук пак забоде глава в масата. Другият гледаше, без да мигне. Стана ми притеснително. Аз съм приложен генжинер и изобщо не ставам за дипломат, търговец или парламентьор. Обичам да работя, но не обичам да се договарям. За съжаление, работата ми е на ръба на закона, като това, което е от светлата страна, е много, много малко. Такъв е светът.