Когато наближихме брега, прозорците на машината се затъмниха и скриха гледката. Криеха се все едно не бяха наясно, че Гигапенчев ни следи чрез системите за наземен контрол и спътниковите мрежи. На какво ли толкова секретно място щяха да ме закарат? Изкуших се да пусна невралната връзка, но се отказах. Щеше да ми трябва по-късно. Отпуснах се назад на седалката и затворих очи.
Хеликоптерът кацна в широк вътрешен двор, обграден от високи бетонни стени. Пред тях, за да се скрие подтискащата гледка на бетона, бяха посадени мутагенни рози гиганти, стигащи до десет метра височина и с цветове колкото кофа. Пръв слезе Корейчук, след това аз и накрая се измъкна Сипайко. Пилотът безизразно надничаше през прозорчето и дъвчеше дъвка.
Корейчук ме поведе към ниската сграда до площадката за кацане. Влязохме в широк осветен коридор, който веднага ми замириса на генна лаборатория. Включих невралната връзка с Гигапенчев чрез едно просто почесване по тила. Той леко писна, за да ме уведоми, че връзката е добра.
Отстрани по коридора имаше няколко врати, които следваха с досадната точност на затворнически килии. После разбрах, че това са стаи за спане. Влязохме във врата в дъното на коридора. Широка, прохладна стая с куп дисплеи и системи за връзка. В единия ù край се виждаха прозрачните стени на биолабораторията. Двама души станаха да ни посрещнат и да ни поздравят.
Корейчук не си направи труда да отговори на поздрава им, а направо ни представи.
– Това е Гених – посочи той слаб мъж с ужасно черна брада. Толкова черна, че имах чувството, че ако я пипна, ще се изцапам. – Ще ти помага в геномната карта и в биоизграждането. Това е Павел Немет. Трябва да ти осигури софтуерния гръб и да прави поправките по картата. Най-добрият специалист по морфиране с ЗД Био Студио.
Кимнах към тях и стиснах ръцете им. Чаках Корейчук да каже още нещо. Той се почеса по главата. В тоя миг Гигапенчев изчурулика нейде в мозъка ми.
„Тоя брадатия е Гених от Петербургския генометричен институт. В момента се води в отпуска за половин година. Има дванайсет патента, които му носят по два милиона на година. В момента чета части от жълтата преса, която го натопи преди пет години, че е откраднал патентите си от свой колега. Нищо чудно, щом тук нищо не е направил и търсят нас, дето нямаме пукнат патент, а само десетина висящи дела срещу неизвестен извършител. За другия, Немет, засега нямам данни. В смисъл че открих кой е, но с нищо не е блестял и не е заслужил вниманието на жълтите сайтове.“
Корейчук се приближи до мен и каза:
– Тук, в лабораторията, може да поддържаш връзка с твоя човек, но само тук. Дай ми честотната лента. Всичко ще се записва. Всяко откритие, направено в тази лаборатория, всеки продукт, създаден в нея, остава само и единствено наша собственост. Искам да сме наясно и държа да сключим ненарушим извънсвидетелски договор.
Нямах нищо против и пуснах електронната си самоличност върху предварително приготвен договор за служба, директно свързан към големия нотариат, отговарящ за Източна Европа, Украйна и Русия. След това му дадох лентата, на която щяхме да си говорим с Гига, и с облекчение изключих невралния канал. Беше започнала да ме боли главата.
– Можеш да започнеш веднага – каза Корейчук. – В смисъл да се запознаеш с проекта. Разгледайте картата с Гених и решете как да започнете. Колкото по-бързо станат нещата, толкова по-добре. И по-рано ще си получите парите.
Кимнах и погледнах Гених. Имах чувството, че брадата му сияе. Той протегна ръка и посочи едно бюро с два холограмни дисплея. Сложих очилата на челото си и включих връзката с Гигапенчев. Той доволно изхъмка, като видя помещението. Изчаках дали Корейчук ще каже нещо, и се запътих към дисплеите.
На единия от тях вече се въртеше тримерна генна карта и пръчковидна структура на ДНК. Немет стоеше зад него и ловко превърташе спиралите с фини лазерни таблети. Седнах пред дисплея. Гигапенчев веднага се обади: „Защо точно с тази карта се започва?“.
– Защо точно с тази карта? – обърнах се към Корейчук.
– Така решихме – отговори той и прекъсна всякаква възможност за дискусия по този въпрос, още повече че не знаех дали има и други карти.
Загледах се внимателно. Така, както беше съставена генната карта и от спиралата на ДНК реших, че все пак не става въпрос за човешко същество. Нуклеидите вървяха с нормално разположение, два отгоре, три отдясно. Аминокиселините също изглеждаха нормално навързани с, поне на пръв поглед, увеличени лизин и тирозин. Синтезът на полипептидната връзка започваше с метионин и валин, и имаше серин за прекъсване. Структурата на ДНК вървеше плавно, но на места имаше големи празни участъци, които компютърът изкуствено беше запълнил по статистически данни. От опит знаех, че няма открит алгоритъм, който с достатъчна степен на надеждност да генерира липсващи части от генна верига. Гених тихо се изкашля и посочи тази част от тримерния образ на ДНК.