– Тая работа започна нещо леко да ме тревожи – каза той нейде в главата ми, но аз нямаше как да му отговоря, без Корейчук да ни чуе. – В олелията по сътворението бях забравил да проверя сървъра. Днес го направих. Знаеш ли какъв е?
Естествено, че не знаех, но явно Гигапенчев питаше ей така от драматизъм, вместо направо да ми каже за какво става дума.
– Сървърът е голямата база архиви на военните, а прехвърляха данни от извънмрежов архивен сървър от стара структура. Толкова стара, че няма как да се добереш до него през мрежата. Той просто не е в стандарта ù. Корейчук и хората му са знаели за това прехвърляне на данни към оптичните банки и са подкупили някой да пусне син лъч и да следи сателита. Като знам на нас колко пари ни дава, представям си пък там колко се е изръсил. Не знам каква информация е имало на стария сървър, това би ни помогнало да разберем какво ще сътвориш. И това всъщност ме тревожи. Опитах се да се вмъкна в Юникса, от който теглихме, но без насочен лъч не става. Ще пробвам пак, защото нещо ме тревожи в цялата работа. Дали да не успокоиш топката, докато събера малко информация? Забави с ден-два сътворението.
Оставих кафето недопито и изключих невралната връзка. Ама и тоя Гигапенчев е един параноик. Допреди седмица бе готов на всякакви сделки заради парите, а сега да съм забавел сътворението…
Биореакторът в лабораторията бе великолепен. Не бях работил на, нито виждал такова чудо. След третия или четвъртия опит стабилизирахме ДНК-то и пуснахме реактора. Павел се беше надвесил над него като някой древен алхимик над колба с хомункулус. Деленето на клетките се стабилизира и сътворението започна да тече в нормалните си рамки. Сътворение на същество, създадено само по непълна генетична карта, с непонятна подредба на двойките бази и с четирсет и седем хромозоми. След първата седмица компютърът с голяма степен на вероятност щеше да покаже резултата и ако нямаше промени, можеше да ускорим процеса.
Гигапенчев беше станал мълчалив. Почти не коментираше работата, а това, което исках от него, изпълняваше стриктно, но сякаш с нарочно подчертано несъгласие. От безсъние бях си образувал сенки под очите, а брадата ми вече бе достигнала прилични размери. Биореакторът работеше и сътворяваше моето творение. Пълни глупости. Отдавна не се вземах на сериозно с това сътворение. И без това хаосът в света бе ужасен.
Подобно на микрокомпютрите миналия век и въздигането в гений на Бил Гейтс, така и сега един недоучил биолог и един пъпчив компютърен вундеркинд се сетиха, че в биологията, подобно навремето в кибернетиката, отдавна е създадена достатъчно голяма база от открития и технологии, и че е време от тайнствена наука тя да се превърне в масова занимавка. Както компютрите. И създадоха първия домашен биореактор с части, закупени в първия магазин за електроника и биосуровини, които се подмятаха под път и над път. Нарекоха го „Адам“ и пощуриха света само за няколко месеца. Станаха милиардери по-бързо, отколкото компютрите им можеха да смятат, и хвърлиха църквата в ужас. Сега, като си помисля, си беше нормално да стане така. Не можеше толкова открития в биологията да останат извън сферата на пазара и масовия потребител. И се започна едно сътворение…
На петия ден, ако се вярваше на изображението на холодисплея, съществото, което се раждаше в биореактора, щеше да е антропоморфно с ръст около един и седемдесет и тежина петдесет килограма. Кой знае защо, не ми стана приятно от тази новина, а Гигапенчев побърза да каже, че се изключва и да не го безпокоя. Веднага се почесах по тила.
– Нищо не мога да разбера – каза той. – Изобщо не мога да се докопам нито до единия сървър, нито до другия. Базата архиви на военните е здраво кодирана и няма шанс да се вмъкна просто така за един ден. Другия сървър нито знам къде се намира, нито е включен в мрежата, за да го хакна. А и туй, което се пече в реактора, никак не ми харесва. В момента гледам досиетата на копелетата, дето работят в сградата, също и техниците по поддръжката. Трябват ми само няколко минути, за да си изясня какво става. Слушай – завърши той – бъди нащрек.
Никога досега Гигапенчев не е бил толкова предпазлив, толкова несигурен и, усещам го по гласа му, толкова неспокоен. Това бе лошо, защото Гигапенчев имаше усет, както той го наричаше, детектор за предсказания, и този негов детектор досега винаги е бил безпогрешен.
Изключих се, преди да ме е зацепила глава, и се прибрах в стаята си да се наспя. Почти бях приключил с моята работа, оттук нататък всеки един добър генжинер като Гених можеше да се оправи. Трябваше все пак да изчакам крайния резултат, а и Корейчук не показваше признаци, че иска да ми плати милиона и да ме изгони. Разхождаше се по цял ден около реактора, блещеше се с черните си очила и поклащаше черната си брадавица, кой знае и тя с какво пълна и как сътворена. Затворих очи. Не бях спал три нощи и ако не взимах наностимуланти, досега да бях умрял. Защо ли Корейчук извика мен за тая работа? Като си мисля сега, и Гених щеше да се справи. Малко бавно, с малко повече брак, но рано или късно щеше да стигне до резултата. Може би му трябваше все пак рано, а не късно. Мислите ми заплуваха в неясната мъгла на умората. През тази мъгла усещах как Гигапенчев настойчиво почуква нейде в главата ми, искайки връзка, но аз нямах вече нито сили, нито желание да говоря. Какво ли създание щеше да се получи…? Дали можех да го сънувам…?