– Какво става?
Не знаех какво да отговоря, нито какво да правя.
– Преждевременно развитие – проломотих аз, без да откъсвам поглед от потрепващите прекрасни мигли. – Може би неконтролируем растеж на клетките. Извикайте Гених и Павел.
– Няма ги – каза Корейчук. – Най-добре излез оттам.
– Сега, само да проверя някои неща по реактора.
Естествено, нищо не проверих. Стоях до прозрачния саркофаг и гледах как в него се заражда животът. Миглите трепнаха за последен път и клепачите бавно се отвориха. Страх ме беше да надникна в тези очи. Ами ако в тях нямаше нищо? Бавно, много бавно тя се надигна и седна. Главата ù опираше в капака на реактора, а косите ù се надиплиха около нея като сари. После лицето ù леко се обърна към мен, встрани и нагоре и очите ни се срещнаха. Нямаха цвят, нямаха и отражение. Хванаха ме и ме притеглиха. Две бездни от красота и любов.
Бавно, много бавно отворих капака на биореактора. Корейчук крещеше нещо, някой до него, май беше Сипайко, страховито ругаеше по начин, който би впечатлил дори Гигапенчев. Някой някого заплашваше, вероятно мен, и нареждаше да се вкарат биозомбита вътре. Капакът се отвори изцяло и тя, вилата самовилата, любовта и бездната ми, се изправи в целия си ръст и пристъпи към мен.
– Ще пуснем газ – викна Корейчук. – Не можем да оставим обекта извън контрол. Или се омитай оттам, или ще умреш. Газът е предвиден за нея, не за теб, и ти няма да издържиш. Махай се, глупако. Изчезвай, нещастнико.
Кой знае защо, ми стана смешно. Просто се пръсках от смях. Дали не беше заради газовата атака? Такъв смях. Тихо се засмях и погледнах творението си в очите. За миг в тези две слънца пробягна нещо като учудване, нещо като изненада, после тя ме хвана за ръката, от което само дето не припаднах, и игриво и нежно се засмя. Смехът ù се понесе край мен, обгърна ме като с воал, залюля ме в мрежите си, после се изви из лабораторията, извиси се, завихри се, усили се, надигна се като страховита вълна и се стовари върху стената от прозрачна стомана с модифицирана молекула на въглерода, заби се в спойките от биозидария и прониза специалните нанопокрития за вирусна защита, био и софт, облепили вратата като паяжина. Прехвалената стена се пукна на тънки, зловещи лъчи, подобно на напукан лед, вратата се изкриви и увисна настрани, а в лабораторията настана ужасна паника. Всички викнаха едновременно и едновременно тръгнаха нанякъде. Повечето към изхода. Някои от биозомбитата с набит софтуер за пренебрегване на болка и страх опитаха да стрелят, но нищо не се получи. Газът нахлу през пукнатините, от които вече се отронваха цели парчета, и за миг натръшка всички на пода.
Смехът ù плавно заглъхна, завършвайки с онова щастливо изхълцване на края, което го прави искрен и щастлив. Ръката ù ме стисна и аз се приближих плътно до нея. Очите ù като две близки галактики ме изпиваха, а устните ù ме мамеха. Гигапенчев писна в темето ми.
– Божичко! – извика той, като видя хаоса около мен. – Не я гледай в очите, ще те омагьоса. Вилите така са омагьосвали хората и после са ги погубвали. Слушай ме, слушай ме, слушай ме! Цялата работа с Царичинското откритие не е случайна. Някой вещо ръководи всичко. Самото започване на разкопките е странно и непонятно. Военната машина, която по-принцип е тромава и бавна, тогава е започнала работа почти светкавично. Работило се е уж по усет, но всъщност някой им е давал команди къде да копаят и как да копаят. Когато е имало опасност да се направи нещо не както трябва, веднага някой се е намесвал. След два метра дълбочина багерът е отказал да работи, не работи и толкоз. Имало е някаква специална плоча, най-вероятно за биозащита, която е разбита по указания, давани от екстрасенсите. Има и още. Първо, находките там са съхранени така, че да престоят хиляди години, без да се повредят. Второ, намерени са след някакви неясни подбудителски сигнали, които мигом впрегват цялата държавна машина. Сигурен знак, че работата ще бъде свършена и находките ще бъдат открити. Трето, откриването на тази банка от ДНК става в момент, когато хората имат възможност и достатъчно познания да разшифроват ДНК структури. Трийсет или петдесет години по-рано това откритие би било безсмислено. Но и това не е всичко. Сякаш някаква невидима ръка е направлявала всичко. В момента на откритието познанията на учените по структурата на ДНК и генното инженерство все още не са много добри. Това става през 1991 г. Биологията се развива с нормални темпове, които не предвиждат революции. Но след Царичинската находка сякаш се налага тези темпове да се ускорят. И слушай сега. Изведнъж сплотена общонационална биологична общност в средата на деветдесетте години си поставя на пръв поглед неизпълними задачи: