– да отрие предполагаемите около сто хиляди гена в човешката дезоксирибонуклеинова киселина – ДНК
– да определи последователността (точния ред) на трите милиарда нуклеотидни чифта бази, които изграждат човешката ДНК
– да складира информацията в база данни – GenBank.
Нататък, ето я статистиката, която си припомних.
Декември 1999 г.: Декодирана е последователността на човешката хромозома 22.
Март 2000 г.: Декодиран е геномът на плодовата мушица Drosophila melanogaster.
Април 2000 г.: Декодирани са човешките хромозоми 5, 16, 19 (300 милиона чифта бази, 11% от целия човешки геном). Хромозома 19 съдържа 60 милиона чифта бази или около 2% от човешкия геном; мутациите в тази хромозома се свързват с атеросклероза и захарен диабет.
Май 2000 г.: Декодирана е човешката хромозома 21.
Юни 2000 г.: Допълнена е работната (с по-малка точност) чернова – 90% от човешкия геном.
2003 г.: Завършена е пълната, с високо качество (1 грешка на 10 000 бази) последователност на ДНК; 100% от човешкия геном; поправяне на типографските грешки и запълване на празните сегменти в работната чернова.
2012 г.: Създадени са фирмите „Биоген“ и „Микроген“. Произведен е и пуснат в продажба първият персонален биореактор и човек започва да прави от биологичен материал каквото си поиска.
Всичко това води до възможността от находката в Царичина да се създадат и възпроизведат видовете или съществата, чиито ДНК данни са там. Целият фолклорен парк, който досега е живял само в образите на изкуството и в митовете на архетипа. Всички тези същества, змейове, духове, юди и самодиви, са чакали своя час и ние им го дадохме. Всичко е подготвено, подредено и планирано така, че нашите знания да дадат живот на тези създания. Слушай, приятелю, не знам какво става около теб, но имам един съвет: ако можеш, ако имаш и най-малката възможност, махай се, махай се мигновено оттам, бягай колкото сили имаш…
– Ще се махна, Гига – казах аз и се надвесих над прекрасното лице до мен. Парчета от стената продължаваха с трясък да падат на пода. – Ще се махна, и то веднага.
Погалих челото ù, докоснах шията ù, удивително мека и топла за страховито създание, каквото би трябвало да е, надвесих се още по-близко и докоснах устните ù с моите. Светът не се срина и земята не спря да се върти. Затворих очи и оставих устните ни да се слеят.
Нещо ме завъртя, залюля ме и ме запремята. Нейното аз потече към мен, а аз ù дадох своето. Нейните непонятни хромозоми и шантави подредби на базите са пренаредиха с моите. Нейните пулсации станаха мои, биоритмите ù се сляха с моите и нейният свят стана мой.
Бавно се отдръпнах. От очите ù струеше светлина и радост. Див, непонятен възторг се надигна в мен. Изпълни душата и тялото ми. Със замах свалих всички дрехи от себе си. За какво ли ми бяха? Аз можех да правя всичко с тялото си. Без помощта на биореактор, наноимпланти и ЗД Био Студио. От това мое огрухано, отпуснато, бледо, та чак синкаво, със следи от генни намеси и младежки нано- и генолудории тяло, от тази провиснала биомаса с неясен срок на годност, вече можех да сътворя всичко.
Отново усетих как някаква неистова, дива радост ме изпълва. Вдигнах глава нагоре и извих гръб. Краката ми се стегнаха и изпълниха със сила. Вратът ми се наля и мускули и козина го обви отвсякъде, гърдите ми се разшириха и остри вълчи зъби изпълниха устата ми. Къде си, Гига, да ме видиш? Да видиш това великолепно тяло, цялото мускули и огън. Да видиш този сив вълк, да видиш мен, могъщият. Наплатан водачът, Куцалан повелителят. Нежна ръка се зарови във врата ми и ме накара да полудея. Отпуснах се на задните си лапи, изпънах предните и вдигнах огромната си вълча глава към небето. Някаква неистова радост и гордост ме обзе и аз завих, изпълнен с любов и величие. Завих воя на победата, воя на глутницата, воя на любовта. Таванът на лабораторията се напука досущ стената от прозрачна стомана преди малко. Пропукаха се нанобетонът, хомогенните метални връзки, модифицирани с биозаварки, и неясните полета на нанощита. Разхвърчаха се на парчета, изпопадаха по земята и отгоре се показа синьото око на небето. Воят ми проби нагоре и се понесе към космоса. Свалих глава, отпуснах крака и след миг пак бях в моето тяло.
Моята любов, моята ненагледна ме гледаше и в очите ù искреше радост. Протегна се и обви врата ми. Впи устни в моите и отново се завъртяхме във вихъра на превръщанията. Някъде отзад Гигапенчев настойчиво искаше връзка.
– Иисусе! – тихо каза той. Днес спомена Божията майка и сина ù повече пъти, отколкото бе сторил това през целия си живот. – Дано Бог се смили над нас. Само още нещо искам да ти кажа, приятелю, преди да ти кажа сбогом. Всичките находки, които са открити в Царичинската дупка, са останали там. Нищо не е изнесено навън, нито една кост, нито едно парченце тъкан. Само една-единствена проба е излязла. Проба, по която преди няколко години някой се опитал да направи генна карта. Опитал се е, но не е успял напълно. Докато не се появи ти. А преди тебе тези руснаци, които, мисля, са използвани само за катализиране на процеса. Ние сме ракетата носител, генжинере, ние сме мулетата, шерпите, чиято задача е да докарат някой друг жив и здрав до базовия лагер. Това е била целта на нашето съществуване и развитие, боричканията ни, драмите ни, суетата ни. Всичко стои в Царичинската дупка и чака своя час. А той май вече удари. Много неща не са ми ясни. Подозирам обаче, че тук е било най-голямото сборище на подобни същества. Затова и такова голямо преплитане на митология и фолклор с реалния живот имаме. Затова складът им е тук, а не другаде. И още едно нещо не можах да разбера. Защо точно нас избраха. Защо точно теб? Дали нарочно са търсели твоя талант, генжинере, или всичко е една идиотска случайност? Дали някой направлява ръката ти, от която се ражда новия живот, или вселената просто хвърля заровете си? Сбогом, приятелю, сбогом.