Скоквам на крака и вдигам Q-пушкалото. Крещя нещо яростно и търся да го прихвана. Елементът обаче е пуснал след себе си разни електронни облаци и миазми, които ми пречат да го уловя. Остави това, ами визьорът ми го показва двоен. Смъквам тъпите лупи от очите си и почвам да стрелям както ми дойде. Последният остатък от СБУ 5 +1 е пуснал всички възможни средства за придвижване: колела, крака, турбини… Драпа по баира, а на гърба му, ако това е гръб де, плавно се разтваря ракетен изстрелвач. А се е качил на билото, а се е изстрелял в космоса. Иди го гони после. На всичкото отгоре бълва огън от всички възможни оръжия, с които е накичен. Мамка му!
Вила се мъчи да метне над него наметката си, ама оня е вече далеч. Близнаците тичат след него, но колкото са силни, толкова са и зле с бързината. Продължавам да редя псувни, сея Q-заряди в изчезващия последен елемент на СБУ-то и се проклинам за недосетливостта си.
Ами Куцалан? Къде е Куцалан?
Нещо сиво, дълго и стокилограмово се стрелва по хълма, оставяйки след себе си само тъжен повей на тръните скелети. Вълкът се набира по баира и разните куршуми, снаряди, лазерни заряди и прочее простотии, с които петият елемент се мъчи да го уцели, минават през него като през сянка. Сивата диря вече е настигнала беглеца. Тъкмо ракетният изстрелвач да се задейства, тъкмо последният елемент от самоходната бойна установка да намери спасението си, и Куцалан се стоварва отгоре му. През всичкия убийствен огън, който е помел няколко грамадни дървета, през всичките електронни прихващачи и страховити енергии, с които го засипаха. Вълкът не се занимава да пуска разни наметала като Вила Самовила или да пъчи криви пръсти с разни енергии по тях като таласъмските близнаци. Прасва с лапата си беглеца по гърба и ракетният изстрелвач, който се е разгърнал на гърба му с цялата си красота, отхвърча настрани, дрънчейки като празна цинкова кофа. Втори удар, този път с другата лапа, и от петия елемент остават няколкостотин никому ненужни елементи. И това го прави с елемент от СБУ 5+1, направен от най-страховитите материали, които може да измисли военната технология, годни да издържат на всякакви удари и натоварвания.
Всичко това е за секунди, може би за част от секундата. Куцалан бавно се връща към нас. Как го прави този номер с бързината, не знам. Разправя, че имал имагинерно тяло, затова е толкова бърз. Движи се две секунди преди настоящето време. Това пък съвсем не ми е ясно. Как така две секунди преди настоящето? И това с имагинерното тяло ми е мътно. Решил съм, като свърши войната, когато приключи тая скапана, тъпа, загубена и мухлясала война, да уча физика. Там може и да разбера нещо за имагинерното тяло на Куцалан. Иначе съм сигурен, че и тези, дето са го възкресили, и те не са наясно точно какво е и как го прави.