– Здрав ли си? – пита един нисък и широк с огромна мръсна брада.
– Горе-долу – отвръщам уклончиво.
– Що тогава се вреш тук?
– Щото така – отговарям ясно и точно. – Ходя си насам-натам и дойдох тук.
– Щото си глупав – отвръща дебелият и плюе настрани. – Ако искаш да останеш с нас, трябва да се приготвиш да я посрещнеш.
– Кого? – не разбирам думите му.
– Бабичката с косата – хили се рошльото и от устата му се носи смрад на талази. Дали пък не е спал с умрял плъх под езика?
– Аз съм я срещал няколко пъти тая с косата – отвръщам. – И не знам защо досега ме подминаваше. Ама все някога ще се прегърнем.
– И кога си я срещал? – пита едно същество, дето според мен трябва да е жена.
– През войната – казвам. – Сега няма да ви разказвам. Друг път.
– Че аз другия път може да не съм жив – отвръща съществото и според изказа му се оказва мъж.
– Друг път, друг път – настоявам аз и не защото не ми се иска да им разкажа някоя бойна случка на тези нещастници, ами защото паметта ми се е омешала и ми се губят някои житейски линии. Но че съм срещал госпожата с косата, в това съм сигурен, само дето не мога точно да си спомня кога и къде.
– Ще дойдеш ли с нас за риба? – пита Спир, все едно ме кани на риболов с яхта.
– Тц – казвам. – Искам да огледам града, да се сетя кога съм идвал и къде съм бил. Довечера може да се видим.
– Ми добре – съгласява се новият ми познат, почесва се по туфата и поема наляво покрай езерото. Другите тръгват бавно след него.
– Вечерта се събираме ей там – сочи високия силует на някаква сграда в дъното на площада. – Ела и си подготви нови хубави думи. Някои супернесъществуващи.
„Като ви гледам – си мисля – до довечера някои от вас може да са несъществуващи.“
На глас казвам:
– Ще мина. Ако намерите някой кокал за моя спътник, вземете го. Доста ще огладнее след разходката.
– Ще вземем – отвръща Спир и се спира. Тумбата с него също се заковава. – Цяла овца ще му домъкнем. А ти се разхождай само по улиците. Не влизай в сградите, че не се знае.
– Какво не се знае? – безгрижно питам.
– Как какво? В коя има радиация не се знае. В северните къщи със сигурност има.
Маха ми с ръка и потеглят нанякъде.
Стоя вкаменен и не мога ни ръка да помръдна, ни език да обърна. Радиация ли? Радиация ли чух? Потърсих с поглед нещо наоколо, на което да седна или поне да се облегна. Страх ме е от радиацията, страшно ме е страх. Как не помислих, че тук може да има такова нещо? Седнах на някакъв остатък от бетонен постамент. Куцалан изобщо не ми обръща внимание. Гледа и души наоколо. Това ме вбесява. Много добре чу думите на Спир, защо тогава се прави на глух?
„Божичко – изпъшквам наум – сега пък радиация. Как можахме да се набутаме право в някаква радиация. Мразя я, презирам я, страх ме е от нея…“
Ставам и викам на вълка.
– Куцалане, трябва да се връщаме.
Куцалан най-накрая застава до мен и вдига глава.
– Не може да продължим така. Трябва да направим измервания за радиация. Иначе ще се навра някъде и с мен е свършено. Не чу ли Спир какво каза?
– Чух го – отвръща вълкът – ама нямаме и много време. Трябва да действаме.
– Е, какво ще действаме? – нервирам се аз. – Ако има радиация, ще ме направи на пихтия за нула време. За вас не е ли опасна?
– Е, не че е безвредна – ръмжи вълчището – ама в определени норми я издържаме.
– Сигурно няколко хиляди пъти над нормалната за човека. Тогава вървете вие напред, пък аз ще се грижа за тила.
– Знаеш, че без теб не можем нищо да направим. Ти си водачът, ти си командирът.
– Но аз не мога нищо да направя в радиация – нервя се и трескаво крача напред-назад. – Нищо. Освен това имам някакъв страх от това лъчение, див страх, атавистичен някакъв, който ми обръща джигера наопаки. Не знам откъде е, но го имам. Пращай Мамник да провери доколкото може нивата, и тогава ще мислим. Иначе никъде не тръгваме.
Куцалан ме гледа неодобрително.
– Първо, Мамник не може точно да определи радиацията. Може да разбере дали има, не и колко е. Второ, я се стегни с тая радиация, нали си ваксиниран, имунизиран или както там му казвате.
Както крача, и кракът ми увисва във въздуха.
– Ваксиниран ли? – вряскам му на тъпия вълк. – Това да не ти е детска шарка, бе, или тетанус? Чуваш ли се какви ги плещиш? Ми нали, ако пипна лъчева болест и изобщо успея да се измъкна оттук, ако не ме размаже радиацията веднага, после ще изгния в някоя болница сред лайна и…