Отгледан и възпитан от предостойни мъже, Господаря прекарвал дните си в учение, а нощите в молитва. Бил така усърден в науките, благочестив в мислите и прозорлив в държавните дела, щото самият му братовчед крал Стефан Велики го пожелал в свитата си и му поверил отбрана войска. Лъжат и блудстват в словата си ония, които твърдят, че Господаря избягал при него от ръката на правосъдието. Никой разумен не ще им повярва, че този тъй благороден младеж се отдавал на грабежи, пиянство и разюздан живот, немислимо е такова падение…
Пречист младеж бил Господаря, който и стана отпосле достоен владетел. И се прочу надлъж и нашир с великодушието си и с храбростта пред ония, които му служеха. Клеветят най-долно, които твърдят, че окаяни люде се събирали под знамената му, че не знаели друг бог освен него, че не всевишният ги водел, а отчаянието, че за предаността им Господаря плащал с плячка, за измяната – с бесило.
Нима не го възлюби тъй силно народът на Меропа, че сам го посочи за свой единствен господар?
Нима не бе пресветлата регентка Анна Савойска, която увенча смирената му мъдрост с деспотска корона?
Нима не го прие в прегръдките си император Йоан Кантакузин и сам го наметна със синята княжеска мантия?
Сами ще отсъдите и нека онемее езикът на всички лъжци и хулители, и нека се задави клеветното им гърло, и нека изсъхне ръката им, що написа неистини!
Истина ви казвам: могъщ и праведен мъж бе князът на Меропа!
Ако на мен не повярвате, то имайте вяра на премъдрия цар Александър, от Бога поставен самодържец на българите, който сам пожела да се сроди с него. И му изпрати девица от своето си коляно, която носеше в жилите си древната кръв на светия цар Петър. Тя бе най-първа по род и достойнство измежду търновските девойки, подобно на роза сред макове и на гълъбица сред врани.
И даде ù в зестра цар Александър девет крепости – и древния Плъвдив, и могъщата Цепина, и непристъпния Стенимахос, и Кричим, и Перистица, и Света Юстина, Аетос, Беден и Косник…
Истината, Йоане, както е казал един мъдрец, е оная лъжа, на която са повярвали най-много хора. На кой дявол му е притрябвала истината за това как е роден и живял князът на Меропа? Единствено важното тук е как той умря.
Свещите угаснаха, виното си изпих, и тук, в мрака, под одеялото, ми е топло и уютно като в утроба.
Да, от оная уговорена сватба започна всичко. Там двама се срещнаха и срещата им бе предопределена още от началото на времето.
Позволете ми да ви разкажа.
По чистата, покрита с пресен сняг равнина препускаше конник.
Беше красиво като сън. Сребристосиньото небе и ослепително бялата равнина се докосваха и сливаха в хоризонта. Ездачът, облечен в бели кожи, едва се отличаваше. Кестенявата козина на жребеца блестеше на утринното слънце, сякаш гореше, а копитата му пръскаха назад облаче снежна мъгла.
Двамата, кон и ездач, изглеждаха като едно същество. Равният, сигурен ход на коня в снега, стегнатата, устремена стойка на ездача, плавното преливане на движенията им бяха наслада за окото.
Глутница от шест едри кучета тичаше след конника. Сребристосиви, рошави и настръхнали, с раззинати челюсти и изплезени езици. Тичаха в удивителен синхрон и ужасяващо тихо. Без лай, без ръмжене. Само лапите им удряха тежко и ритмично в снега, като туптене на огромно невидимо сърце.
Един мъж стоеше на пътя им към крепостта. От двете му страни се издигаха скалите на прохода, зад гърба му бяха стръмните склонове, стоеше с вкопани нозе и не помръдваше, сякаш крепеше планината на плещите си.
Той не зъзнеше. Дълъг до земята рошав черен кожух с качулка бе само наметнат на раменете му, под него се виждаше бяла риза. Присвиваше очи срещу снега и следеше конника.
Около него в полукръг бяха наредени мъже. Носеха запалени факли, но на огъня им нямаше как да се сгреят. В режещо чистия сутрешен въздух димът беше двойно по-задушлив.
Когато доближи, конникът спря, скочи от седлото и хвърли юздите, а кучетата му забавиха крачка, като по даден знак. Беше висок и строен, издължен по момчешки, навярно бе много млад. Лицето му бе увито с шал, очите – премрежени от заскрежени клепачи. Бавно и уверено се насочи към неподвижния мъж, а жребецът го следваше заедно с кучетата.
Застана пред него с вирната брадичка. Мъжът бе огромен, на ръст над седем стъпки, но новодошлият го гледаше съвсем отблизо и право в очите. Гласът изпод дебелия шал прозвуча глухо и странно: