Някои учени от школата на мистиците, без да оспорват близостта между жриците на Сен и вълците, ограничават ролята им в историята на българската държавност само до епохата на Второто българско царство. Като основен аргумент се посочва доста спорният мит за произхода на Асеневци от средите на свещените вълци (вж. Кирилова, Х., „Калоян Кучето и свещената вълча кръв на Асеневци“, В.Т., 2176). Тук се изтъква силната обвързаност на действията на първите трима владетели от династията с интересите на Свещената вълчица и враждата ù с Белия конник (последният в ролята си на традиционен застъпник на Солун е пряко отговорен и за смъртта на Калоян, вж. Симеонов, Л., „Царе и цареубийци“, С., 2067).
Това ограничение е отдавна отхвърлено като несъстоятелно. По един или друг начин жриците на Сен са играли своята роля в цялата история на българската държава. Особено значима е например намесата на принцеса Персика, чиято принадлежност към кастата на жриците вече се приема за безспорно доказана. На нея се приписва решаващо участие както в покръстването на българите през 865 г., така и в цялата изумително далновидна политика на княз Борис-Михаил (вж. Филипов, Д., „Неезически жрици на Сен. Княгиня Персика, монахиня Елисавета и света Злата в светлината на новите открития“, годишник на БАН, 2110).
Непременно трябва да се вземе под внимание, че поведението на всяка от жриците е строго индивидуално, съобразно личните ù човешки качества. Някои от тях са оставили ярка и неопровержима диря в държавните дела, каквато е например прочутата Асла, наставничката на Асеневци. Ролята на други, особено в по-късните индустриални векове, е едва забележима и трудно доказуема, какъвто е случаят със света Вангя от средата на двадесети век…
Кастата
Взаимоотношенията между жриците са еволюирали в различни посоки с течение на времето и с развитието на средствата за комуникация. През средните векове се е признавала само една жрица. Много рядко в края на живота си жрицата е приемала ученичка. През почти цялата история на кастата жриците са предпочитали да действат сами. Обяснение на този факт е дадено едва през 2094 година от жрицата Ема Тиха в интервю за сп. „Личности“ (бр. 7, стр. 18 – 34):
„Съзнанието ми се носи през времето като малка рибка сред океана. Обектите и събитията, които виждам, са съизмерими с моята нищожност. Разбирам видяното така, както е способен да разбира моят ум. Изгубих слуха си като дете. Звукът за мен е само спомен. Аз виждам в тишина.
Сестрите ми виждат други брегове и други дълбини от океана на бъдещето. Те могат да чуват и ще разберат видяното по друг начин. Всяка от нас отговаря за делата си само пред собствената си съвест. Разбирате ли? Ние просто не можем да бъдем единни.“
Въпреки това контактите между жриците започват още в края на ХІХ век, с развитието на съобщителната техника. Основната им цел е защита от посегателства от най-разнороден характер. Кастата на жриците на Сен е официално регистрирана като сдружение с идеална цел близо два века по-късно…
Науката е безсилна
През последните два века са правени многократни опити да бъдат обяснени способностите на жриците на Сен, главно чрез разчитане на ДНК. Единственото безспорно заключение на медиците бе поразяващото откритие, че всички те са потомки на една пра-пражрица, която учените наричат „жрицата Ева“.
Не е обяснено обаче защо дарбата се проявява само при женските наследници на „жрицата Ева“, и то не при всички. Загадка остава и фактът, че отключването на дарбата е свързано със сериозно физическо нараняване, често водещо до траен недъг – загуба на зрение или слух, тежко инфекциозно заболяване, кома, частична или цялостна парализа. Необяснена от науката е и способността на жриците да оцеляват след особено големи физически наранявания, мъчения и дори обесване, какъвто е случаят със света Злата…