Любопитни факти
Синдромът Касандра. Повечето жрици на Сен остават напълно чужди за мъжко внимание и дори избягват, доколкото е възможно, компанията на лица от мъжки пол. Една двадесета от жриците избират да се омъжат и да създадат семейство. На това се дължи и изключителната рядкост на генетичните наследници на „жрицата Ева“. Родените от жрици деца са предимно момчета, и то съотношението дъщери към синове е едва 1:7. В историята няма документиран случай, при който жрица на Сен да е дъщеря на жрица на Сен – предаването на дарбата е минимум през поколение.
Око за око, добро за добро. Чувството за дълг и справедливост у някои жрици е развито до степен на патологичност. Записани са впечатляващи случаи, в които жрица на Сен дава награда или възмездие за услуга или вреда, нанесена на нея или член на нейното семейство и близко обкръжение.
Една от най-реномираните в Източна Европа вериги болнични заведения „Майка Тереза“ води началото си от малката клиника „Санта Тереза“ в Скопие. Дали самата Агнес Бояджиу, по-известна с монашеското си име „майка Тереза“, се е числяла към кастата на жриците, е твърде спорно. Възходът на болниците, носещи името ù, се дължи на друг, малко известен факт: в клиниката „Санта Тереза“ до Скопие през февруари 2041 година е прието по спешност семейството на Сребра Трифонова, пострадало при автомобилна катастрофа. Младото момиче е с прекъснат гръбнак, а близо три денонощия сменящи се екипи хирурзи се борят за живота на родителите ù. Впоследствие жрицата Сребра Малка чак до смъртта си през 2098 година е пряко ангажирана с развитието на клиниките „Майка Тереза“.
Друг също толкова ярък случай, но с обратен знак, е „загадката Дуб“ – поредица от зловещи събития, разиграли се южно от Прага, на левия бряг на река Сазава, в началото на ХІІІ век. Жрицата Асла Втора, пряка потомка на прочутата първа Асла, изминава пеш разстоянието от Търново до замъка Дуб в Средна Чехия с единствената цел да отмъсти за обида, нанесена на леля ù Ладика. Там с нейната пряка или косвена намеса са извършени няколко убийства и самоубийства.
Албиносите. Преданията и документите са запазили спомена за жрици от Античността и Средновековието, чиято „недъгавост“ е липсата на пигментация. Необяснимото в случая е, че този вроден дефект се среща при всички известни жрици, живели до началото на ХІV век, и при нито една жрица от по-ново време. Последната жрица, за която със сигурност се знае, че е албинос, е монахиня Елисавета, чиято личност до ден днешен си остава загадка…
Жрецът. Не е документиран случай, в който пророческата или лечителската дарба, характерна за жриците на Сен, да е принадлежала на лице от мъжки пол. Затова е и особено любопитна легендата за съществуването на жрец на Сен. Митът се подклажда от няколко несъществени, но красноречиви детайли:
Първият от тях е поредицата дребни фигурки, изобразени върху Окото на Сен (в науката този предмет е известен също и като Лампата на Асла). Макар да се появява за пръв път в средата на ХІІ век, този артефакт, запазен и до днес в Музея на кастата, е доказано древен. Началната фигурка в редицата, тази на Виждащия, се определя категорично като фигурка на мъж.
Противниците на теорията за жрец на Сен изтъкват обстоятелството, че всички фигурки по Окото са на мъже и не бива да се възприемат като реални изображения, а като условни символи.
Като символ се определя и друг детайл: един от атрибутите на жрицата, запазен от епохата на късната античност – сребърния фалос. Фалическото въплъщение на идеята за плодородие е типично за античния свят, но съотнесено към кастата на жриците, е твърде странно.
Най-чудният детайл се намира в открития в края на миналия век в Източните Родопи древен храм на богинята Кибела. Върху камъка в подножието на великолепната златна статуя на богинята, е и най-старото писмено споменаване на посветена на Сен. Функциите ù са определени точно с три думи – „вижда, лекува, опложда“. Преводът на надписа не се оспорва, съществуват обаче съмнения дали описанието се отнася за жрицата или за самата богиня.
Митът за жрец на Сен бе скандално раздухван два пъти през последното столетие. Веднъж чрез резултатите от генетично изследване, в което се намеква, че уникалната ДНК на „жрицата Ева“ би могло да е принадлежала и на лице от мъжки пол – „първожрецът Адам“. Вторият случай предизвика бурни вълнения в църковните среди с публично изказаната хипотеза, че митичният жрец на Сен, пророк и лечител, е бил не друг, а Исус Христос.