За спасяването на света

„Слънцето се въздигна.

Новият бог отпъждаше мрака и топеше ледовете.

Земята бе оплодена с Живот.

Верени, старите скитници между световете, трябваше да си идат.

Една черна верени бе кацнала на най-високия връх на планината с Трите порти и плачеше. С обронени криле, с проточена шия, с раззината черна паст, тя бе цялата въплъщение на болката.

Дойде при нея божеството на живата земя. То беше и огън, и вода, и раждане, и смърт, и мъж, и жена, на гърдите му грееше слънце, на лицето му светеше луна, в очите му блестяха звезди.

– Коя си ти, о, най-прекрасна, и защо плачеш? – попита божеството.

– Аз съм най-старата тук – тъжно му отвърна тя. – Могъща вер-верени, която трябва да си тръгне. Бях господарка на тази земя векове и хилядолетия и я обикнах така силно, така страстно, че сега не искам да я напусна.

– Аз пожелах теб силно и страстно, о, прекрасна! Остани тук и бъди моя съпруга.

– Не мога! – изплака верени. – Ти си божество на живота, ти изпълваш земята с живот и я караш да ражда. А аз съм нежива, аз съм дух в камъка, не мога да остана при теб и при живите.

– Ще ти дам нов образ, мой образ и подобие. Ако се слееш с мен, ще ти дам от себе си.

Тогава могъщата вер стана жена на мъдрото божество. И живяха в мир и вярност един към друг хиляда прераждания. Това време бе достатъчно на верени да научи съпруга/та си какво е да изпитваш истинска любов. Когато се научи да обича, великото божество на земята отиде при своите човеци…“

Според тази легенда връзката между Царицата на бездната и Великата богиня на земята е възникнала импулсивно, по случайност. Тя обяснява брака им като резултат от чувства. Страстната любов на царицата-верени към земята съвсем естествено се прехвърля и към земното божество. За съществата от бездната решението ù не се нуждае от обяснение. В тяхната версия на легендата не се споменават нито условията, нито резултатите от тази връзка. Всеизвестно е, че за всички верени любовта е напълно достатъчна и често единствена причина за всякакви действия и постъпки.

Другата легенда е възникнала на основата на кратката бележка, оставена от юдата Магда, затова съвсем разбираемо преразказва събитието в съответствие със строгото тълкуване на юдите:

„Еднорозите станаха посредници между Великата богиня на земята и старата царица на мрака. Обградена от еднорози, царицата дойде при Кибела. Еднорозите я пазеха и едновременно ù помагаха да понесе болката от Живота. Само еднорози допускаше тя до себе си, защото верени бе така невинна, а сърцата на еднорозите са чисти.

Двете бяха достойни за тази среща. Едната бе господарка на бездната, другата – повелителка на живота, извор на раждане и на покой след смъртта.

Когато еднорозите я доведоха, другите богове побегнаха, защото не можаха да понесат страшния и грозен образ на верени, а тя бе най-черна от черните лами. Само Великата богиня на земята показа мъжеството си и не се уплаши.

Като по-стара, Царицата на Алам трябваше да говори първа:

– Дойдох при теб, Велика майко на земята, защото само двете можем да си помогнем. Ти се грижиш за живите, аз заповядвам на неживите. Ние сме равни.

– Имаш право – прие Великата богиня Кибела. – Нека сключим съюз.

– Предлагам ти мир. Живите и неживите никога да не се срещат в битка. Ще положа клетва пред тебе и ще остана сама на човешката земя, като гарант за нашия съюз.

– А аз ще ти дам даровете на живота – реши богинята на земята. – Ще можеш да се родиш и живееш в живо тяло. Ти ще заключиш неживите отвъд Първата порта и ще ги държиш там вечно.

Така и сториха. Настана мир за всички от двете страни на Портите и този мир продължи хиляда години…“

Макар и древни, двете легенди са доказано литературен текст. Истината навярно никога няма да излезе наяве…