По броя и големината на корабите, поръчани от Умур бег за флотилията, потеглила от пристанището на Смирна към Абдера, се изчислява, че през Проливите са прехвърлени над двадесет хиляди селджуки.
През същия период, 1345 – 1346 година, от военните регистри на Византийската империя са заличени над седем хиляди наемници, и то предимно от елитни части – конница и тежка пехота, включително личната императорска гвардия.
Ако изчисленията са верни, то превъзходството на обединената армия на Кантакузин и Умур над Момчил е приблизително шест пъти.
Кръв бликаше от раната над слепоочието, смесваше се със струйките пот и капеше в очите му. От забитата в хълбока двувърха стрела десният му крак бе напълно изтръпнал. И ръката, размахвала боздугана допреди час, висеше безжизнена, а стърчащата под рамото кост бе разпрала кожената му риза.
Навярно изглеждаше жалък.
Усещаше как малкото оцелели от хората му се сгъстяват в обръч около него, за да го защитят. Зад гърба им бяха стените на Перитор – нямаше накъде повече да отстъпват. От удара в главата беше почти напълно оглушал и битката сега кипеше около него смразяващо тихо.
Стискаше меча с лявата си ръка и сечеше насляпо пред себе си. Притъмняваше бързо, нима мръкваше? Осъзнаваше, че движенията му стават по-бавни, а ударите – по-малко смъртоносни. Кръвта му изтичаше.
Като насън, от много далече, чу фанфарите, които известиха включването на императорските щитоносци в битката. Гордостта на василевса настъпваше в стегнати редици, тържествено и бавно, изчаквайки хаотично сражаващите се селджуки да ù направят път. Десният му крак се подгъна и го свали на колене.
– Маноле! – изрева, и заради глухотата в главата му викът прозвуча грозно, зло, като грачене.
– Тук съм, Момчиле – отговориха му от дълбоко, някъде от преизподнята.
– Изправи ме, Маноле… Да се виждам!
Две здрави ръце го подхванаха и го изтеглиха с мъка нагоре. Само Манол беше достатъчно силен да го повдигне. Вкопа краката си, заоравайки калната от кръвта пръст. Призля му, стисна зъби и се подпря на услужливия гръб. Варварите се бяха изтеглили, на тяхно място, прескачайки купчините трупове, щитоносците наближаваха. Недалеч разпозна коня си, задните му нозе бяха посечени и животното отчаяно се опитваше да се изправи.
Момчил отметна глава и се огледа. Две дузини оцелели се бяха скупчили около него. С кои думи човек се сбогува с най-близките си, преди да умре, той не знаеше. Само някакво тихо, парещо чувство се разливаше в гърдите му, че не е сам.
Засмя се, гръмко и радостно. Изплю кръвта, нахлула в устата му, облегна се на широките плещи на Манол и запя. Песента му излезе нестройна и накъсана от мъчително дишане. Като вой.
Връх на късо ромейско копие се заби в гърлото му и пресече песента в хрип. Последното, което видя, бе уплашеното момчешко лице на убиеца си. Дочу иззад гърба си изригнали яростни крясъци и си помисли колко приятно хладен е металът, промушил гърлото му.
Последното чувство, което изпита господарят на планината Момчил, преди да умре, бе удивление. Удиви го това, че смъртта идва с болка.
… За изхода от битката не съществуват достоверни преки свидетелства. Отново по косвени данни се съди, че Момчил е спечелил. След 1346 година започва истинският възход на автономното му княжество, а той самият се превръща в една от водещите фигури за епохата си.
Обратно, след обезкръвяването на бейлика Айдън при Перитор настава преврат в съотношението на силите между турските бейлици в Мала Азия. На древната държава на селджуките е сложен край и Смирна скоро е покорена от надигащата се млада османска сила.
За крепостта Перитор повече не се споменава. Мястото ù на картата не може да бъде определено и до днес. Допуска се, че крепостта е била разрушена или изоставена по време на битката или скоро след нея.
Единственото пряко свидетелство за края на битката при Перитор е в споменатата вече поема на Енвери, но то е безполезно за историческата наука поради алегоричния си, фолклорен характер:
В мъртвешката тишина след битката се надигна вълчи вой.