След серия спекулации с този модел математическата теория беше отхвърлена.
Как са ситуирани Трите порти във времето, няма единно становище. Тук се намесва и религията с твърдението на все повече свещеници, че човекът обитава един или друг от световете отвъд портите преди раждането си и след смъртта си (вж. Сами-Фарух, К., „Къде е раят, който не открихме на небето?“, сп. „Жива вяра“, бр. 4, 2212). Чисто физичното естество на портите обаче остава неясно за човешката мисъл, липсват каквито и да е данни и по въпросите за материалната и/или нематериалната им структура.
Традиционна е теорията за портите като вид тунел в пространството и времето. Дълго време се смяташе, че географските обекти в Рило-Родопския масив, отбелязани на картата от преданията с името „Трите порти“, са реални проходи между световете. Битуваше схващането, че тези проходи са невъзможни за преодоляване от човек, но достъпни за съществата отвъд портите и именно такава е била ролята на Пазителя – да отблъсне пряко нашествие. Подобно схващане е логически неиздържано.
Факт е, че преминаването на портите, тогава, когато е възможно, се случва във всяка точка на пространството и времето. Осмислянето на този факт накара физиците да заговорят за множество енергийни микро-тунели между световете, свързани в сложна решетъчна структура, в която личността на Пазителя създава характерна интерференчна картина. Същността на Трите порти бе нехайно сведена до пренебрежим от гледище на науката култов обект, места за поклонение, посветени на деистичните персонажи отвъд Трите порти. А необичайно силното присъствие на същества, дошли отвъд Портите, именно в този географски регион бе обяснено с локален дефект в структурата на решетката.
Подобна прекомерна намеса на понятия и представи от класическата физика в теорията на Портите бе посрещната с възмущение от страна на теолозите и заклеймена като твърде опростенческа и поради това – неистинна.
През последно време все повече в сериозните научни среди се прокрадва идеята, че Трите порти не са обект, а субект – самата личност на Пазителя…
Една, две, три… Седем черни верени.
Кръжат над бездната. Това е техният възторжен танц. Магията на оковите им се беше отдръпнала. О, радост, о, щастие.
Нежен смях и любовен шепот съпровождат танца им. Те преплитат шии и докосват ципите на крилете си. Те са свободни.
Дали светът отвъд е все още натровен с живот? Дали и прокълнатите от бездната ще ги последват? Верени не мислят за това.
Вер са блажени, вер са безгрижни.
Те ще имат отново небе и посока. Сега пеят и танцуват. А царицата скоро ще се завърне. Заедно ще счупят камъка на Първата порта, за да пуснат и Нея, и тя ще ги поведе през световете.
Тук, в мрака, времето тече бавно, а понякога спира и е безвремие.
О, любима наша майко царице, благодарим за полета, който ни подари!
Тя е била затворена в Бездната твърде дълго и сега крачи из човешката земя с възторжена грация. Така леки са стъпките ù, че не оставят следи. Така ефирни са движенията ù, невидими за човешкото око. Тя върви по пътищата без бързане и на всеки кръстопът танцува изящни пируети.
Тя няма посока, нито цел. Крачи по земята. Отново.
Стига до село и къща, на двора играе дете с мръсно лице, сплъстени коси и очи, едри като орехи. Зад тях прозира невинност.
– Да вляза ли? – пита Тя.
Детето се кокори насреща ù, изумено от яркочервените ù пламтящи зеници. То е така невинно, вижда я и я чува. Отвръща ù:
– Влез.
И Чумата влиза.
… Противно на научните предразсъдъци, истината е, че Пазителят държи Трите порти затворени с уникална по своя характер сила.
Традиционно се смяташе, че тази сила е личният му авторитет, че е достатъчна неговата повеля или забрана за преминаване на Портите. Схващане, меко казано, наивно.
Причините за тази заблуда се коренят най-вече в преданията за един от първите пазители на Трите порти: т. нар. Царица на Алам, чудовищно създание, за което за жалост знаем твърде малко.