В тишината течението довя ехо от далечния ромон на капеща вода и жалното хлипане на прилепи…
– Защо ме даде на вълците, Еленко?
Елена вдиша конвулсивно, защото долови, че той плаче. Беше ужасяващо да го види толкова слаб, отчаян, непознат и безкрайно близък.
– Защото те обичах.
Плачът му се прекърши и избуя в кикот.
– И ти ли? И ти ли дойде за обич да ми говориш? Обичта дава, не взема! А вие всичко ми взехте, Елено, всичко! Людете бягат от мене, като от нечестив и прокажен! Децата ми се боят от мене! Жената, дето обичах безкрайно… едничката, дето съм имал… умира!
Ехото кънтеше и разтърсваше подземията. Елена несъзнателно заотстъпва назад, но Момчил не ù позволи да се измъкне. Настигна я и препречи пътя ù. Продължи с глух и студен шепот, от който я побиха тръпки:
– Душата ми взехте! Майната ù! Защо на честта ми посегнахте? Честно погинах. В боя, както трябва достойният мъж да умре. Не искам вечен живот! Честта си искам, чуваш ли, проклета да си? Проклети да сте и двете, и обичта ви проклета…
Лунните отблясъци, които нахлуват през прозорчетата от цветно стъкло, ми изглеждат смътни и нереални. Втресе ме от тях, затова спуснах декоративните щори. Навън пак има буря и покрайнините на града отново са без електричество. Ръцете ми са се вкочанили и на слабата светлина на свещите трудно чета. Ще трябва пак да се завия и да лъжа глада с вино.
Запасите ми от свещи са на привършване, не бива да ги разхищавам така. Не използвам услугите на доставчици от години. Електрогенератор не успях да си монтирам, въпреки че упорито опитвах. Не знам къде е причината – в полулегално закупените чаркове или в моята чудовищна техническа неграмотност. На трафикантите на батерии никога не събрах кураж да се обадя.
Да допусна непознат в къщата си, при всичките книги, които притежавам, е равносилно на самоубийство. Някои хора биха убили дори само за две-три книги, а моята къща е натъпкана с тонове скъпоценна целулоза. И не толкова за моя живот ми пука, разбира се. Да претопят книгите ми – ето това не мога да позволя. Предпочитам да мръзна и да гладувам.
Повечето книги са стари и изключително редки и съдържанието им не е прехвърлено на електронен носител. Имам дори ръчно подвързани ръкописи, единични екземпляри на възраст от по няколко века, за чието съществуване в библиотечните бази данни няма и спомен. Като тези мемоари на монахиня Елисавета, например:
… И се пръсна по вятъра мълвата за тежката болест на княза, разяла плътта му с гнойни язви, а душата му с лудост. Заговори се, че не той самият се е завърнал, а демон е възлязъл от преизподнята, престорен на него, и черно проклятие е донесъл в земята му.
През онази година чумата покоси мнозина и голяма бе мъката, и велик страх обзе людете. И рекоха те – Момчил е виновен.
Заради войната и чумата неприбрани останаха нивите, стадата – напъдени, и подивяха лозята, та настана недоимък и глад. И пак рекоха – виновен е князът, онзи, който се върна, и нито го знаем какъв е. Люде крадливи и душевадци завардиха пътищата, и за тях него виняха.
Други пък, като гледаха слабостта и разрухата, протегнаха хищни ръце към Меропа и поведоха войски срещу планината. Размирни и бунтовни бяха крепостите, та нямаше кой да ги спре. Разчу се, че земята на Момчил се напълнила с нечестиви създания. Мирските господари се отрекоха от съюза си с него, а Божиите пастири го отлъчиха от Светата църква и го анатемосаха. Да се вдигнат против Момчил, бе станало дълг за всички христолюбиви люде.
Момчил стоеше затворен в кулата си и много дни и нощи не излезе оттам. Бе силно променен, бягаше от людете, странеше и от децата си, почти не говореше, рядко се хранеше, твърде пиеше. Никого не допускаше при себе си, затова и дълго не узна що става в земята му.
А когато научи, гневът му бе тъй страшен, щото да се сбъдне хорската мълва. Стовари се Момчиловият гняв над враговете му, по-черен и от чума, и от проклятие…
– Имаш син, Момчиле.
– Отцеубиецът Стефан е превзел Мелник и е тръгнал към Цепина.
Отново беше нахлула в покоите му и го беше заварила да се готви за битка. Косата му бе чиста и сплетена, брадата – подстригана късо, ризата – снежнобяла, от тънко платно, мечът му – бляскав. Спретнат и по-хубав от всякога, с хладна осанка и уверени движения, но имаше нещо сбъркано и нередно, а Елена не можеше да открие какво.
– Имаш син. А също и дъщеря. Жена ти роди близнаци.
– Аетос се бунтува, а също и Перистица, и Кричим, и Беден, и Косник… Чудя се дали Александър има пръст в тая работа.