– Арен, не ми се сърди, но аз от самото начало бях абсолютно сигурна, че си малко луд. И защото зная, че и аз не съм много в ред, мисля, че ще бъдем щастливи заедно… Двама луди, представяш ли си?
– Не говори така, Мария!
– Но аз съм искрена.
– Разбира се. Може би дори си и права. Може би наистина щяхме да бъдем щастливи заедно… Е, по един доста странен начин, разбира се.
– Ясно! Тогава и аз тръгвам с теб! – каза решително момичето. – Безразлично ми е вече къде ще ми се случи… Ритуалите навсякъде са еднакви.
– Но аз няма да ходя никъде, Мария. Аз ти казах, че търся нещо, в което да вярвам, нещо, за което си заслужава да живея и да умра. И мисля, че го намерих. Тук, в зоната на платата, в една от най-пустинните области на Пясъчната планета.
– Какво си намерил? – попита тя.
– Не зная, наистина не зная, навярно…
Апаратчето върху гърдите на пясъчния бандит издаде стържещ звук, който прекъсна думите на Арен.
– Шефе, роботът съобщава, че някакъв човек отвън настоява да влезе – обърна се инопланетянинът към Дан.
– Това е татко – зарадва се Мария.
– Нека го пусне! – махна с ръка Катони.
Скоро вратата се разтвори и през нея нахлу ниско човече, чието теме лъщеше не толкова от топлината, колкото от обидата.
– Чия е онази купчина тенекия, която си позволява да задържа законния собственик на Горивен пункт номер осем? – заплашително попита той, но след като срещна ехидния поглед на Дан, поомекна, без да загуби куража си.
– Татко – каза Мария – имаме гости…
– Виждам – отвърна той сърдито – само че защо твоите гости – не пропусна възможността да подчертае отношението си – не включат екрана, за да видят какво ги чака?!
Дан стана и насочи оръжието си към него.
– Не разбрах добре какво искаше да кажеш, приятелю.
– Исках да ви кажа, господине, че преди около час са заловили някакви ваши хора, между които е имало и една жена. Тези ваши хора най-спокойно са назовали, забележете, не казвам – издали, вашето местонахождение. И в това нямаше да има нищо лошо, ако то не бе единственото нещо, което притежавам на този свят. Насам сега пътуват силите на сигурността и аз вече ясно си представям онова, което ще остане от цветущия някога Горивен пункт номер осем. И всичко това благодарение на твоята гостолюбивост – обърна се той злъчно към Мария. – Ценно качество, което едва ли ще желае да поеме разноските за ремонта.
– Тази мадама те изигра, Дан – каза дебелият, но бандитът не го чу.
– Къде са я завели? – попита мрачно Катони.
– Не зная – отговори бащата на Мария. – Чух само, че е арестувана. Най-вероятно е да са на космодрума. Там сега е пълно с хора. Чакат те.
– Ако отидем там… – замисли се Дан.
Съучастникът му излезе от сянката, която го закриваше. Бе пребледнял и лицето му излъчваше същата закана, каквато вещаеше и дулото на магнума му.
– Дан, вече втори ден вършим само глупост след глупост. Не го прави! Поне този път ме послушай.
Дан Катони се бе смалил върху стола, обиден и гневен, като ударен с камшик през лицето човек. Заедно с мислите му, поели по своя далечен път, като че ли бяха тръгнали и шумовете на света. Изведнъж стана тихо.
– Хайде, шефе – пръв наруши мълчанието пясъчният – всъдеходът ни чака, а и роботът е забелязал движещи се светлини от юг.
– Тръгваме! – Дан бе възвърнал решителността си, но болката и обидата се бяха утаили в ъгълчетата на устните му. – Приятна вечер. Не искам да я развалям с някакво убийство.
В този момент отвън се чу стрелба, шум от всъдеходи, тропот на множество крака… Апаратчето на пясъчния запука и равният глас на андроида съобщи: „Излизайте бързо! Обграждат ни!“.
– Изгасете осветлението! – заповяда Дан. – Легнете всички на пода! Ако се измъкнеш – обърна се накрая към съдружника си – свържи се с Жак, той има инструкции.
– Добре – рече брадатият и се отправи към кухнята, за да провери дали е чисто край резервните изходи.
Мария и Арен се бяха свлекли на пода, прегърнати до краката на масата. Тъмнината беше единствената преграда, която поне за малко ги отдели от другите. Те имаха нужда от нея и ù бяха благодарни.
– Арен, кое е първото нещо, което виждаш, когато стъпиш на Земята? Истинското първо нещо… – прошепна Мария.