– Само затова ли? Защо не дойде при мен? Аз все още те обичах и те чаках. Чаках те да преглътнеш гордостта си и унижението. Нямаше да те оставя да остарееш…
– И какво щях да правя? Да ти чистя къщата? Да преда вълна и да не се показвам пред хора? Да стана занаятчия? Селянин? Хайдутин?
– А сега нима имаш повече?
– Разбира се! Нека ти кажа нещо: навлекът отрови извора, но човек може да свикне с тази отрова. Трябва да търсиш и да пиеш по малко, да усещаш и да се бориш. Аз го познавам най-добре, умея да предвиждам изкривяването и да го контролирам.
– Умееш ли? – в гласа на Ангелина има съмнение.
– Как мислиш успях да надвия Варвара?
– Надви я, защото знаеше нещо, което тя не знаеше, и го използва добре. Но сега има нещо, което ти не знаеш, Зайрян.
– Винаги има нещо такова. Затова ли дойде?
– Не. Дойдох да те моля за помощ.
– Помощ? Ти?
– Светът се променя, Зайряне. Ти го каза. Ние също се променяме.
– За каква помощ ще ме молиш?
– Преди това искам да те питам нещо.
– Питай.
– Защо не изчака Нехме да убие змея? Защо го пощади? Ти го мразиш до дъното на душата си!
– Не го мразя. Той беше тиранин, да. Опълчих се срещу него и той ме осакати, накара ме да страдам. Много мъка и болка ми причини. Но не го мразех.
– Защо го пощади?
– След триста години изворите ще се изчистят от отровата. Тогава ще настане яростна надпревара за тях, всички оцелели вещери от целия свят ще се борят за надмощие. Това ще изтощи изворите и само след още сто години те ще пресъхнат напълно. Ще имаме нужда от змея, за да установим нов ред и да не допускаме унищожаването им. Веднъж вече се е случвало.
– Нима ти не правиш сметки – бързо и лесно да вземеш надмощие над останалите? Кой по-добре от теб може да прецени момента и да удари първи?
– Явно не ме познаваш добре, сестро. Аз не съм тиранин. Низвергнах змея не за да взема мястото му.
– А защо? Защото си бунтар по душа и не търпиш никакъв ред?
– Не търпя никакъв ред да ми казва какво и как да правя. Не търпя някой да ми нарежда колко магия мога да ползвам, да ми я дава на малки трохи и да ме държи в страх, че ще ми ги отнеме, ако не свеждам покорно глава. Но не съм и тиранин.
– Значи се надяваш един ден сам да събудиш змея и той да не ти отмъсти?
– Ти май забравяш, сестро самодиво – засмива се Зайрян – какво е бил змеят, преди да стане тиранин и повелител на всинца ни. Беше на вас, вилите, домашното животно. Роб и слуга.
– Не и този! Този е по-древен дори от земята под краката ни.
– Той ли ти го каза? Или Варвара? – пита Зайрян с насмешка. – Дори да е така. Той не е нищо повече от всеки вещер, само дето не е човек. Когато го събудя, няма да ме е страх нито от него, нито от никого. Мен и сега не ме е страх.
– От никого ли, Зайрян? Дори от навлека?
– От него? Защо да ме е страх? Аз не съм му сторвал нищо лошо. Ако искаше, да ме е проклел досега и да съм се споминал.
– Въпрос на време е да се сети и за теб. А сети ли се, ще те прокълне, бъди сигурен. Той се е развихрил, Зайрян. Пие от собствената си отрова и се опиянява да бълва проклятия. Сее смърт, откъдето мине…
– Това ли е нещото, което „не знам“?
Ангелина кима утвърдително.
– Грешиш. Знаех, че ще стане така.
– И нищо ли няма да направиш?
– Нищо. Защото нищо не може да се направи. Неговата ярост е божествена, нищо не може да ù устои. Може би когато изворът се изчисти, ще успея да го спра.
– Ти излъга всички, Зайрян. Излъга Нехме, излъга и мен. Излъга Искрен. Но излъга и Звездин. Той се смири, след като заверата ви пропадна, но ти пак го разбуни, като си му обещал да го освободиш. Да си върне отново човешкия облик.
– Не съм излъгал! Просто няма да стане веднага. Ще трябва да почака, както и аз чакам. Както всички.
– Знаеш ли каква свобода му се падна на него?
– Досещам се.
– На навлека много му хареса да язди врано конче…
– Каква помощ искаш от мен, малка сестро?
– Аз и неколцина решихме да възстановим реда. Дори без извора. Трябва да спрем навлека и да обединим усилията си в пречистването на извора. Дойдох да те моля за помощ.
– И как мислиш да го спреш? Ще го омаеш със свирнята си? Май само това ти е останало, а то не струва много пред черната му ярост…
– Ти как успя? Направи го без капка магия. Само с хитрост и ловкост.
Зайрян се извръща и я поглежда изумен.
– Значи затова си се разхубавила? Ще го приласкаеш!
– Да…
– Толкова ли си отчаяна?